Когато българска фирма изпрати работника си на обект извън страната и там той пострада, в повечето случаи обезщетението се търси в България, от същата българска фирма. При трудова злополука в чужбина командирован работник остава служител на своя работодател, а осигуряването му обикновено продължава в НОИ. Затова и злополуката се декларира тук. Картината се променя, ако реално е бил нает от чуждестранна фирма или ако вината е на чужда компания на обекта. В статията ще разберете как да различите тези положения, какви документи да вземете, докато сте още там, и кои въпроси остават за преценка от адвокат.
| Ако съпругът ви… | Тогава вероятно |
|---|---|
| има договор с българска фирма и е командирован от нея | Искът е срещу българската фирма, злополуката се декларира в НОИ |
| е подписал договор директно с чужда фирма | Работодател е чуждата фирма и се прилагат правилата на онази държава |
| е пострадал заради машина или работник на друга, местна фирма | Може да има и отделна отговорност на местната фирма |
| е пострадал в държава извън ЕС | Нужна е преценка на договора и на местните правила |
Първо: кой е бил работодателят на съпруга ви?
Това е въпросът, от който зависи всичко останало. Много хора заминават „с българска фирма“, а на място се оказва, че подписват документи с чужда агенция. Други имат трудов договор в България, но получават заплатата от чуждестранен партньор.
Прегледайте трудовия договор, допълнителните споразумения и заповедта за командироване. Ако договорът е с българското дружество и то е издало заповед да работи на обект навън, съпругът ви е командирован. Ако е подписал нов договор с чуждата фирма, той вероятно е неин служител, независимо кой го е намерил.
При командироване българският работодател отговаря за злополуката така, както ако тя беше станала у нас. Кодексът на труда не изисква фирмата да е виновна (чл. 200 КТ). Как изглежда такъв иск от началото до края, четете в основната ни страница за трудовите злополуки.
Какво е формулярът A1 и защо е важен?
Когато работник е командирован в друга държава от ЕС, НОИ издава удостоверение A1. То показва, че той остава осигурен по българското законодателство за периода на командировката. Това означава, че обезщетенията от общественото осигуряване – болничен, пенсия за инвалидност – идват от НОИ.
Ако фирмата не е поискала A1, това не лишава съпруга ви от права, но усложнява доказването. Попитайте в НОИ дали има издаден формуляр за неговото име. Отговорът ще покаже и как фирмата е оформила командировката.
Извън ЕС правилата зависят от това дали България има договор за социална сигурност с държавата. Тогава трябва да се провери конкретното споразумение.
Как се декларира злополука, станала навън?
Командированият е осигурен в България, затова декларацията се подава в НОИ, както при злополука у нас. Задължението е на българския работодател, който трябва да го изпълни до петия работен ден (чл. 57, ал. 1 КСО). Протака ли фирмата, съпругът ви или вие с пълномощно поемате декларирането; законът ви оставя за това година от злополуката (чл. 57, ал. 2 КСО). Кои документи съставя работодателят и какво трябва да съдържат, е описано в статията за наредбата за трудовите злополуки.
Възможно е и местните власти да разследват злополуката по своите правила. Техният протокол е ценно доказателство. Поискайте копие още на място, дори да е на чужд език. Преводът може да се направи после.
След това НОИ има две седмици да реши (чл. 60, ал. 1 КСО), а отрицателното решение се оспорва (чл. 60, ал. 4 КСО). Ако злополуката остане непризната, съдебният път срещу фирмата на практика е затворен.
В коя държава се води делото и по кой закон?
Тук няма отговор, който да важи за всеки случай. Ако работодателят е българско дружество, а договорът е сключен в България, делото срещу него по правило може да се води пред български съд. Временното изпращане навън обикновено не променя закона, приложим към трудовия договор.
Правилата на Европейския съюз за подсъдността и за приложимото право обаче имат изключения. Значение имат клаузите в договора, мястото, където работникът обичайно работи, и продължителността на командировката. Затова преди делото адвокатът проверява договора и сроковете, ако се налага – и чуждото право.
За семейството практическият извод е прост: ако работодателят е български, почти винаги има смисъл първо да се провери пътят в България. Делото тук означава познат език, познат съд и по-ниски разходи.
Какво да вземете, преди да напуснете чужбина
- Медицинските документи. Епикризи, образни изследвания и описание на операциите.
- Местния протокол. Докладът на инспекцията или полицията на онази държава.
- Имената на свидетелите. Колеги и местни работници, с телефони.
- Снимки на обекта. Мястото, машината, скелето, липсващата защита.
- Документите за работата. Заповедта, графиците, пропуските за обекта.
Може ли да отговаря и чуждата фирма на обекта?
Да, това е възможно. На строежите в Западна Европа често работят подизпълнители от няколко държави. Ако съпругът ви е пострадал заради кран, скеле или работник на местна фирма, тази фирма може да носи отговорност по правилата на своята държава.
Това не отменя отговорността на българския работодател. Двата пътя могат да съществуват едновременно, но не може да се получи двойно обезщетение за една и съща вреда. Кой от тях е по-добър, зависи от доказателствата, сроковете в чуждата държава и възможността за реално плащане.
Кантората води дела за трудови злополуки в България. Ако се окаже, че по-силният иск е в чужбина и трябва да се води там, ще ви кажем това честно.
Когато на обекта работят няколко фирми, въпросът кой отговаря се усложнява, както показва примерът за вина на друга фирма на обекта. Подобна е картината при работник, пратен от агенция. Ако пък съпругът ви е пострадал на пътя от кола с чужда регистрация, насоките са други и са събрани в разбора за виновен водач от чужбина.
Ще твърди ли българската фирма, че вината е на чужденците?
Понякога да. Фирмата може да каже, че не е контролирала обекта и че безопасността е била грижа на местния главен изпълнител. Но за отговорността ѝ към собствения работник това няма значение. Тя отговаря и без вина, а вината на трето лице може да ѝ даде право да търси платеното от него, без това да засяга съпруга ви.
По-сериозен довод е твърдението за груба небрежност на самия пострадал (чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ). Тук фирмата трябва да носи доказателствата, не вие. В чужбина това често е трудно за фирмата, защото свидетелите са в друга държава. Същото обаче важи и за вас – затова контактите на колегите трябва да се запишат веднага.
Лечението навън и прибирането у дома
Първата помощ и спешното лечение обикновено се оказват на място. В държавите от ЕС осигуреният в България има право на необходима медицинска помощ, като е полезно да носи Европейската здравноосигурителна карта. Разходите, които семейството все пак поема – пътувания, нощувки край болницата, медицински транспорт до България, – могат да бъдат част от имуществените вреди.
Пазете всяка фактура, бордна карта и бележка от хотел. Как тези суми се съчетават с обезщетението за болката, е обяснено в материала за обстоятелствата, които определят размера. Пазете и разпечатки от разговорите с фирмата за това кой ще плати прибирането. Ако фирмата е поела разходите, това се отразява в сметката, но не погасява останалите вреди.
Ако травмата е на ръката, ще ви е полезно да прочетете и какво се дължи при счупена ръка на работното място. Принципите за болката и загубения доход са същите, където и да е станала злополуката.
Примерен случай: заварчик на кораборемонтен обект
Нека си представим примерно семейство от крайморски град. Съпругът е заварчик с трудов договор в българска фирма. Фирмата го командирова за четири месеца в корабостроителница в друга държава от ЕС, като НОИ издава A1. Там той пада от незакрепено скеле, монтирано от местен подизпълнител, и счупва два прешлена.
Съпругата пристига в болницата и не знае на чия врата да почука. Местният мениджър ѝ казва, че „скелето е на друга фирма“. Българската фирма казва, че „там отговарят домакините“.
Адвокатът би разсъждавал така. Съпругът е командирован, осигурен в България и е работил за българската фирма. Декларацията отива в НОИ, а исковата молба – срещу българското дружество. Фактът, че скелето е монтирано от друг, не освобождава работодателя. Отделно може да се провери дали местният подизпълнител отговаря по правото на онази държава. Решаващи ще бъдат местният протокол, снимките на скелето и показанията на двама колеги, които също са българи и вече са се прибрали.
Стъпки за семейството
- Уверете се, че съпругът ви получава лечение, и поискайте копие от всеки медицински документ на място.
- Поискайте от местната инспекция или полиция протокола за злополуката или поне номера на преписката.
- Съставете списък на колегите от смяната – българи и чужденци – с номерата им.
- Проверете дали българската фирма е подала декларация в НОИ. Ако не е, подайте я вие.
- Поискайте от фирмата копие от заповедта за командироване и от формуляра A1.
- Не подписвайте документи на език, който не разбирате, особено отказ от претенции.
- След прибирането възложете превод на основните чужди документи от заклет преводач.
Общите задължения на работодателя в първите дни са описани в статията за действията веднага след злополука на работа. А за проверката, която инспекцията по труда може да направи у нас, вижте какви правомощия има тя при злополука.
Документи, които ще трябват в България
- трудовият договор и заповедта за командироване;
- формулярът A1 или отговорът на НОИ, че такъв не е издаден;
- декларацията, подадена в НОИ, и разпореждането по нея;
- местният протокол за разследване, с превод;
- епикризите и образните изследвания от чуждата болница, с превод;
- болничните листове, издадени в България след прибирането;
- решението на ТЕЛК, когато бъде издадено;
- доказателства за разходите – билети, нощувки, медицински транспорт.
Чести грешки при злополука в чужбина
- Прибиране без документи. След като се върнете, получаването на епикриза и протокол от чужбина става бавно и трудно.
- Разчитане на устни обещания. „Фирмата ще поеме всичко“ не е документ. Искайте писмено.
- Подпис под чужд текст. Отказ от претенции на непознат език може да създаде сериозен проблем.
- Неподадена декларация в НОИ. Семейството мисли, че злополуката е „регистрирана навън“, а годината за деклариране тук изтича.
- Изгубени свидетели. Колегите сменят обекти и държави. Телефоните им трябва да се запишат веднага.
Въпроси и отговори
Злополуката стана в Германия. Трябва ли да съдим там?
Не задължително. Ако съпругът ви е командирован от българска фирма, искът срещу нея по правило може да се предяви в България. Дали има смисъл и от отделен иск в Германия срещу местна фирма, зависи от това кой е причинил злополуката. Това изисква преценка на договорите и на местните срокове.
Фирмата не е поискала A1. Губим ли правата си?
Не. Липсата на A1 е пропуск на фирмата, но тя не лишава работника от правото на обезщетение. Ще трябва да се докаже по друг начин, че е бил командирован и осигурен в България – с договора, заповедта и осигурителните вноски. Проверете в НОИ какво е подадено за него.
Местната застраховка изплати нещо. Може ли пак да търсим от българската фирма?
По правило да. Плащане от чужда осигурителна система или застраховка не погасява автоматично отговорността на работодателя. Съдът обаче може да отчете полученото, за да не се стигне до двойно обезщетение за една и съща вреда. Пазете документите за всяко плащане.
Съпругът ми беше нает от агенция в България за работа в Холандия. Кой е работодателят?
Зависи с кого е сключен трудовият договор. Ако договорът е с българската агенция и тя го е изпратила при ползвател в Холандия, работодател по правило е агенцията. Тогава обаче се прилагат и специални правила за временната работа, които трябва да се проверят по документите.
Важат ли българските срокове, ако злополуката е навън?
За иска срещу българския работодател – по правило да. Декларирането пред НОИ има едногодишен срок за пострадалия, а давността на иска е пет години. Ако се търси обезщетение от чужда фирма по нейното право, там може да важат други, понякога по-кратки срокове.
Трябва ли документите от чуждата болница да са преведени?
Да, пред българския съд и пред ТЕЛК се представят документи на български. Нужен е превод, най-често от заклет преводач. Направете го веднага след прибирането, за да може лекарите тук да продължат лечението и ТЕЛК да прецени травмата.
Ще може ли съпругът ми да се яви на ТЕЛК в България?
Да. След като се прибере и продължи лечението тук, той може да бъде насочен към ТЕЛК като всеки осигурен в България. Документите от чужбина трябва да са преведени и приложени към медицинското досие. Процентът от ТЕЛК после служи и като доказателство по делото.
Фирмата казва, че командировката е била „по негово желание“. Променя ли това нещо?
Не. Щом е работил по нареждане на работодателя и на обект, който фирмата обслужва, злополуката е станала по време на работа за нея. Желанието на работника да замине не прехвърля отговорността за безопасността му върху него.
Колко време отнема такова дело?
Няма точен срок. Делата с документи от чужбина обикновено продължават по-дълго заради преводите, разпита на свидетели в друга държава и експертизите. Добрата подготовка в началото съкращава времето повече от всичко друго.
Ако съпругът ви е пострадал навън и не знаете откъде да започнете, обадете се на 0877 19 79 58 или изпратете документите, които имате, през страницата за връзка с кантората. Първата консултация е безплатна, включително онлайн. Ако поемем случая, хонорарът се договаря като процент от полученото обезщетение, а при загубено дело хонорар няма.
Материалът е обща информация към 8 ноември 2026 г. и не е съвет по вашия случай. Семейството на заварчика е измислено за пример. При злополука в чужбина отговорът зависи от договорите, държавата и сроковете, затова се нуждае от индивидуална преценка.
