Обезщетение при трудова злополука: права и правна защита

Как се декларира трудова злополука, кога не се признава, колко е болничният, как се изчислява обезщетението от работодателя и какви срокове текат.

Трудова злополука е внезапно увреждане на здравето, станало по време на работа и във връзка с нея, или по обичайния път до работното място и обратно. Ако сте пострадали така, имате право на две отделни плащания. Едното е от Националния осигурителен институт (НОИ) – болничен и при нужда пенсия. Другото е обезщетение от работодателя за болката, страданието и загубите, които НОИ не покрива. Работодателят отговаря дори когато никой в предприятието не е виновен. На тази страница ще научите как се декларира злополуката и кога не се признава за трудова. Ще разберете как се изчислява обезщетението, какво значат болничният и решението на ТЕЛК, какви срокове текат и как се води иск срещу работодателя.

Накратко
Въпрос Кратък отговор Основание
Кой декларира злополуката? Работодателят – до 5 работни дни. Ако не го направи, пострадалият или наследниците – до 1 година чл. 57 КСО
Кой решава дали е трудова? НОИ, с разпореждане до 14 дни от декларирането чл. 60 КСО
Колко е болничният? 90% от среднодневното брутно възнаграждение, без изискване за стаж чл. 40, ал. 2 и чл. 41 КСО
Кой плаща за болката и загубите? Работодателят – разликата между вредите и плащанията от НОИ чл. 200, ал. 3 КТ
Трябва ли работодателят да е виновен? Не. Отговорността му е обективна – без значение чия е вината чл. 200, ал. 1 КТ
Кога отговорността отпада? Само при умишлено самоувреждане. При груба небрежност може да се намали чл. 201 КТ

Какво е трудова злополука според закона?

Подредено работно място с каска, ръкавици и обозначен свободен проход

Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, което е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт (чл. 55, ал. 1 КСО). Същото важи и за всяка работа, извършена в интерес на предприятието, дори без изрично нареждане.

В това определение има четири части и всяка има значение.

  • Внезапно увреждане. Събитието е кратко във времето – падане, удар, порязване, изгаряне, токов удар. Бавното увреждане от вредна среда е професионална болест, а не злополука.
  • Увреждане на здравето. Травма, отравяне, внезапно сърдечно или мозъчно събитие, ако е свързано с работата.
  • Връзка с работата. Злополуката е станала, докато вършите работата си, по повод нея или в интерес на работодателя.
  • Последица. Поне временна неработоспособност – тоест болничен. Затова почти всяка травма, заради която сте излезли в болничен, отговаря на това условие.

Злополука по пътя до работа и обратно

Трудова е и злополуката по време на обичайния път между работното място и дома ви (чл. 55, ал. 2 КСО). Законът включва и пътя до мястото, където обикновено се храните през работния ден, и до мястото, където получавате заплатата си. Ключовата дума е „обичайния“. Ако по пътя сте се отбили по лична работа, отклонението може да стане главният спор.

Когато злополуката по пътя е катастрофа, имате права и по застраховката „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Как се търси обезщетение по тази линия, сме описали на страницата за обезщетението при ПТП. Двете претенции се преценяват заедно, защото едната може да намали другата.

Злополука по време на почивка или командировка

Работодателят отговаря и за злополука по време на почивка, прекарана в предприятието (чл. 200, ал. 2 КТ). При командировка връзката с работата обикновено е налице през цялото време на изпълнение на задачата. Всеки такъв случай обаче се преценява според конкретните факти.

Кога не е трудова злополука?

Злополуката не е трудова, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си (чл. 55, ал. 3 КСО). Извън този случай отказът на НОИ обикновено се основава на липса на някой от елементите на определението. Най-честите причини са следните.

  • Няма връзка с работата. Например травма по време на лично занимание в работно време, което няма нищо общо със задълженията ви.
  • Увреждането не е внезапно. Болки в гърба, които са се развивали месеци, не са злополука. Те могат да бъдат професионална болест, която се установява по друг ред.
  • Отклонение от обичайния път. Ако злополуката е станала, докато сте се отклонили по лична работа, НОИ може да откаже.
  • Няма последица. Ако не е имало дори временна неработоспособност, злополука в правния смисъл няма.
  • Няма осигуряване за този риск. Правото на обезщетение от НОИ зависи от това дали сте осигурени за трудова злополука. Работещите без договор са в особено трудно положение.

Важно е да разграничите две неща. Отказът на НОИ да признае злополуката за трудова е административен акт, който може да се обжалва. Ако не го обжалвате в срок, по-късно ще ви е много трудно да търсите обезщетение от работодателя по Кодекса на труда.

Употреба на алкохол. Ако сте пострадали, докато сте били под въздействие на алкохол, НОИ не изплаща болничен за до 15 календарни дни (чл. 46, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КСО). Това не означава автоматично, че злополуката не е трудова. За обезщетението от работодателя алкохолът може да се окаже груба небрежност, която намалява отговорността му.

Каква е ролята на НОИ при трудова злополука?

НОИ е институцията, която решава дали злополуката е трудова, и плаща осигурителните обезщетения. Без разпореждане на НОИ, което признава злополуката за трудова, искът срещу работодателя по чл. 200 КТ няма основа. Затова пътят почти винаги минава първо през НОИ.

След като злополуката бъде декларирана, териториалното поделение на НОИ открива досие (чл. 59 КСО). НОИ разследва задължително всяка смъртна злополука, всяка злополука с повече от трима пострадали и всяка, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност (чл. 58, ал. 1 КСО). Разследването се прави заедно с Инспекцията по труда и други органи. Какви са правомощията на инспекцията и кога да се обърнете към нея, сме описали в материала за ролята на Инспекцията по труда при трудова злополука.

При разследването имате право да присъствате или да посочите кой да присъства вместо вас. Това може да е колега от същата професия, член на семейството, представител на синдиката или на работниците в комитета по условия на труд (чл. 58, ал. 4 КСО). Използвайте това право. Протоколът от разследването е валиден до доказване на противното (чл. 58, ал. 6 КСО). Каквото е записано в него, по-късно трудно се оборва.

До 14 дни от декларирането длъжностно лице на НОИ издава разпореждане, с което приема или не приема злополуката за трудова (чл. 60, ал. 1 КСО). Разпореждането се връчва на вас и на работодателя.

Как се обжалва разпореждането на НОИ

Разпореждането може да се обжалва от всеки заинтересуван – вие, наследниците или работодателят (чл. 60, ал. 4 КСО).

  1. Жалба до ръководителя на териториалното поделение на НОИ – в 14-дневен срок от получаването на разпореждането (чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „г“ и ал. 2, т. 2 КСО).
  2. Жалба до административния съд срещу решението на ръководителя – в 14-дневен срок от получаването му (чл. 118, ал. 1 КСО).

Сроковете са кратки. Ако работодателят е обжалвал разпореждането, с което злополуката е призната за трудова, участвайте активно в производството. Резултатът засяга пряко вашия бъдещ иск.

Декларация за трудова злополука: кой, кога и как я подава?

Папка, бележник и документи за описване на работен инцидент

Работодателят е длъжен да декларира всяка трудова злополука пред териториалното поделение на НОИ в срок от 5 работни дни (чл. 57, ал. 1 КСО). Когато сте изпратени на временна работа от предприятие посредник, декларира предприятието, в което реално работите.

Ако работодателят не подаде декларацията, вие или вашите наследници имате право сами да декларирате злополуката. Срокът за това е една година от злополуката (чл. 57, ал. 2 КСО). Не чакайте до края му – колкото по-рано подадете декларацията, толкова по-лесно се събират доказателствата.

Декларацията се подава по образец. Редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки е уреден с наредба на Министерския съвет (чл. 57, ал. 3 КСО). Какво съдържа тази наредба и какви задължения има работодателят по нея, сме разгледали в отделния материал за наредбата за трудовите злополуки.

Какво да направите, ако работодателят отказва да декларира

  1. Поискайте писмено от работодателя да декларира злополуката и пазете копие с входящ номер или доказателство за изпращането.
  2. Съберете медицинските документи от първия ден – лист от спешния център, амбулаторен лист, болничен лист.
  3. Запишете имената и телефоните на колегите, които са видели злополуката или са ви помогнали веднага след нея.
  4. Ако работодателят не декларира в 5 работни дни, подайте декларацията сами в териториалното поделение на НОИ.
  5. Подайте сигнал до Инспекцията по труда, ако работодателят ви притиска да кажете, че сте се наранили у дома.

Натискът да не се декларира злополука е честа причина хората по-късно да губят права. Ако ви предлагат „да се разберете“ без декларация, знайте, че така губите и болничния от 90%, и основата за иск срещу работодателя.

Първите седмици след трудова злополука

  1. Ден 1. Лекарска помощ и медицински документ, че травмата е от работата.
  2. До 5 работни дни. Работодателят декларира злополуката пред НОИ.
  3. До 1 година. Ако работодателят не е декларирал, декларирате вие.
  4. До 14 дни от декларирането. НОИ приема или не приема злополуката за трудова.
  5. 14 дни за жалба. Срещу отказа на НОИ, първо до ръководителя на поделението.

Болничен при трудова злополука: колко е и кой го плаща?

При трудова злополука дневното парично обезщетение от НОИ е 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение, върху което са внесени осигуровки (чл. 41, ал. 1 КСО). При обикновено заболяване то е 80%. Обезщетението се изчислява от възнаграждението за 18 календарни месеца преди месеца на злополуката.

Има още няколко важни разлики спрямо обикновения болничен:

  • Няма изискване за стаж. Правото на обезщетение за трудова злополука не зависи от продължителността на осигурителния стаж (чл. 40, ал. 2 КСО). Дори да сте започнали работа преди седмица, имате право.
  • Плаща се от първия ден до възстановяването на работоспособността или до установяването на инвалидност (чл. 42, ал. 1 КСО).
  • При срочен договор, който изтича по време на болничния, обезщетението за трудова злополука продължава до възстановяването или до инвалидността, а не само 30 дни (чл. 42, ал. 3 КСО).

Болничният замества част от заплатата. Той не е обезщетение за болката и не покрива разходите ви за лечение. Затова разликата между това, което сте изгубили, и това, което ви е платил НОИ, се търси от работодателя.

Кога НОИ не плаща болничен

Паричното обезщетение не се изплаща при умишлено увреждане на здравето. Не се изплаща и за дните, в които е нарушен предписаният от лекаря режим, както и при неработоспособност поради алкохол или упойващи вещества. Не се изплаща и при неспазване на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред (чл. 46, ал. 1 КСО). В последните два случая срокът, за който не се плаща, е ограничен – до 15, съответно до 3 календарни дни (чл. 46, ал. 2 КСО).

Каква е отговорността на работодателя?

Работодателят отговаря за вредите от трудова злополука, причинила временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт, независимо дали негов орган или друг негов служител има вина (чл. 200, ал. 1 КТ). Това е обективна, безвиновна отговорност. Не е нужно да доказвате, че работодателят е нарушил правила за безопасност.

Работодателят отговаря дори когато злополуката е причинена от непреодолима сила – например природно бедствие – по време на работата (чл. 200, ал. 2 КТ). Отговаря и за работа, която сте извършили без нареждане, но в негов интерес.

Логиката на закона е проста. Работодателят организира работата и печели от нея. Затова той поема и риска, че някой ще пострада, докато работи за него.

Кога отговорността се намалява или отпада

  • Отпада изцяло само ако пострадалият е причинил увреждането умишлено (чл. 201, ал. 1 КТ).
  • Може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за злополуката с груба небрежност (чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ).
  • Може да се намали и при работа от разстояние, ако пострадалият не е спазил предписаните му правила за безопасност (чл. 201, ал. 2, т. 2 КТ).

Грубата небрежност е много повече от обикновена невнимателност. Става дума за пълно пренебрегване на елементарни правила за безопасност. Тежестта да я докаже е на работодателя. Обичайното възражение „той не носеше каска“ не е достатъчно само по себе си. Трябва да се докаже, че каска е била осигурена, че работникът е бил инструктиран и че без нея вредата е станала по-тежка.

Регресен иск срещу виновния колега

Ако злополуката е причинена от друг служител, работодателят ви плаща обезщетението и после може да търси платеното от виновния (чл. 202 КТ). За вас това означава, че искът ви е срещу работодателя, а не срещу колегата.

Как се изчислява обезщетението при трудова злополука?

Пособия за възстановяване на движенията в спокойно рехабилитационно помещение

Работодателят дължи разликата между цялата причинена вреда и сумите, получени от общественото осигуряване (чл. 200, ал. 3 КТ). Вредата включва неимуществените вреди, имуществените вреди и пропуснатата полза. Болничните и пенсията от НОИ се изваждат само от имуществените вреди – от загубения доход. Изваждат се и сумите, получени по застраховка на работниците, сключена от работодателя (чл. 200, ал. 4 КТ).

Изчислението на практика минава през три стъпки.

  1. Определя се цялата вреда. Съдът преценява неимуществените вреди – болката, страданието, трайните последици – по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Към тях се добавят доказаните разходи и пропуснатите доходи.
  2. Изваждат се получените плащания. Болничното обезщетение и пенсията за инвалидност поради трудова злополука покриват част от имуществените вреди. Застрахователното плащане по застраховка, сключена от работодателя, също се приспада.
  3. Отчита се евентуалната груба небрежност. Ако съдът приеме, че сте допринесли с груба небрежност, обезщетението се намалява съразмерно на приноса ви.

Осигурителните плащания заместват доход, а не болката. Затова сумата за болките и страданията не се намалява с полученото от НОИ. Така реши Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС с Тълкувателно решение № 1/2023 г. от 5 март 2026 г. и сложи край на различната практика по въпроса. Размерът зависи от вида на травмата, възрастта, процента от ТЕЛК и продължителността на лечението. Тези фактори сме описали подробно в материала от какво зависи размерът на обезщетението при трудова злополука.

Илюстративен пример

Да вземем примерен случай. Монтажник пада от скеле и чупи крака си. Шест месеца е в болничен, след това ТЕЛК му определя трайно намалена работоспособност. НОИ му е плащал 90% от заплатата през болничния.

Работодателят дължи обезщетение за болките и страданията през тези месеци и за трайните последици. Дължи и разликата между заплатата, която монтажникът би получил, и болничното обезщетение, както и доказаните разходи за лечение и рехабилитация. Ако монтажникът е бил без предпазен колан, който е бил осигурен и за който е бил инструктиран, работодателят ще поиска намаление заради груба небрежност. Дали съдът ще го приеме, зависи от доказателствата.

Какво значение има решението на ТЕЛК?

Експертното решение на ТЕЛК или НЕЛК установява дали имате трайно намалена работоспособност и в какъв процент. То има значение и за пенсията от НОИ, и за обезщетението от работодателя.

За обезщетението от работодателя процентът показва колко тежки и трайни са последиците от злополуката. По-високият процент обикновено означава по-голямо обезщетение за неимуществени вреди и по-големи пропуснати доходи в бъдеще. Решението на ТЕЛК обаче не определя сумата. То е едно от доказателствата, които съдът преценява заедно с медицинските експертизи и свидетелите.

Пострадалият с трайно намалена работоспособност поради трудова злополука може да има право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука от НОИ. Тази пенсия също се приспада от имуществените вреди, които дължи работодателят.

Ако сте недоволни от решението на ТЕЛК – например процентът е по-нисък, отколкото отговаря на състоянието ви – то може да се обжалва. Добре е да обсъдите това с адвокат още преди срока, защото процентът засяга всички следващи плащания.

Работодател, НОИ, застраховател: кой какво плаща?

При трудова злополука плащанията идват от различни места и всяко покрива различна вреда. Ето как се разпределят.

Кой плаща Какво плаща Какво не покрива
НОИ Болничен 90% от първия ден; пенсия за инвалидност поради трудова злополука; помощи Болката и страданието; разходите извън осигурителните помощи
Работодателят Разликата между цялата вреда и плащанията от НОИ – включително болката и страданието Сумите, които вече сте получили от НОИ и от застраховката, сключена от него
Застраховател по застраховка на работниците Сумата по договора, сключен от работодателя Остатъка над застрахователната сума – той е за сметка на работодателя
Застрахователят на виновен водач (при злополука по пътя) Обезщетение по „Гражданска отговорност“ Зависи от съотношението с другите плащания – преценява се в конкретния случай

Сключената от работодателя застраховка не го освобождава от отговорност. Тя само намалява дължимото от него с полученото по нея (чл. 200, ал. 4 КТ).

Смърт при трудова злополука: права на близките

Когато работник загине при трудова злополука, неговите близки имат право на обезщетение от работодателя за мъката от загубата и за изгубената издръжка. Обезщетението, получено от наследниците, не се смята за приемане на наследство (чл. 200, ал. 5 КТ). Това означава, че близките могат да го получат и да се откажат от наследството, ако то съдържа дългове.

Кръгът на близките е същият като при смърт от катастрофа. Това са съпругът, децата, родителите, лицето, с което починалият е живял на семейни начала. По изключение и брат, сестра, баба, дядо, ако са имали особено близка връзка с починалия. Подробно сме разгледали правата им в материала за обезщетението за роднини при смърт от трудова злополука.

При смъртна злополука НОИ задължително разследва случая (чл. 58, ал. 1 КСО). Наследниците имат същото право да присъстват на разследването или да посочат представител (чл. 58, ал. 5 КСО). Обикновено има и досъдебно производство. Материалите от него са важни доказателства и за гражданския иск.

Санкции при трудова злополука: какво грози работодателя?

Работодател, който е нарушил правилата за безопасност или не е декларирал злополуката, може да бъде глобен. Глобите обаче отиват в държавата, а не при пострадалия. Те не заместват обезщетението.

  • За неизпълнение на задълженията за безопасни условия на труд Кодексът на труда предвижда имуществена санкция или глоба за работодателя и отделна глоба за виновното длъжностно лице (чл. 413, ал. 2 КТ). При повторно нарушение санкцията е по-висока (чл. 413, ал. 3 КТ).
  • За нарушения на Кодекса за социално осигуряване, включително неподаване на декларация за злополуката, виновните лица се наказват с глоба от 51,13 до 1022,58 евро за всеки случай. На работодателите – юридически лица и еднолични търговци – се налага и имуществена санкция от 255,65 до 1022,58 евро (чл. 349, ал. 1 КСО).
  • При тежка злополука или смърт може да има и наказателно дело срещу виновните длъжностни лица.

Наказателното постановление срещу работодателя е полезно за вас като доказателство. То показва, че е имало нарушение на правилата за безопасност. Вашият иск обаче не зависи от него, защото отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е безвиновна.

Давност при трудова злополука: какви срокове текат?

При трудова злополука текат няколко различни срока. Някои са кратки и пропускането им може да ви струва правото на обезщетение. Ето главните от тях.

Срок Какво означава Основание
5 работни дни Работодателят декларира злополуката пред НОИ чл. 57, ал. 1 КСО
1 година от злополуката Пострадалият или наследниците декларират сами, ако работодателят не го е направил чл. 57, ал. 2 КСО
14 дни от декларирането НОИ издава разпореждане дали злополуката е трудова чл. 60, ал. 1 КСО
14 дни от получаването Жалба срещу разпореждането до ръководителя на поделението на НОИ чл. 117, ал. 2, т. 2 КСО
14 дни от получаването Жалба до административния съд срещу решението по жалбата чл. 118, ал. 1 КСО
5 години Давност за иска за обезщетение срещу работодателя чл. 110 ЗЗД

Искът за обезщетение срещу работодателя се погасява с общата 5-годишна давност (чл. 110 ЗЗД). От кой момент започва да тече, зависи от вида на вредата. При трайни последици значение има моментът, в който те са установени, например с решението на ТЕЛК. Затова не отлагайте разговора с адвокат. Колкото по-рано се прецени началото на срока за вашия случай, толкова по-малък е рискът нещо да се пропусне.

Иск за обезщетение при трудова злополука: как протича?

Инфографика: медицинска помощ, уведомяване, документи и НОИ, правна преценка
От инцидента до претенцията

Ако работодателят не плати доброволно, обезщетението се търси с иск в съда. Преди това обикновено се изпраща писмена покана до работодателя с описание на вредите. Понякога работодателят или неговият застраховател предлагат споразумение.

Делото протича в няколко етапа:

  1. Искова молба. В нея се описват злополуката, разпореждането на НОИ, травмите, решението на ТЕЛК и вредите. Посочва се сумата, която търсите.
  2. Отговор на работодателя. Той обикновено оспорва размера и често прави възражение за груба небрежност.
  3. Доказателства. Назначават се съдебномедицинска експертиза, а при нужда и експертиза за безопасността на труда и счетоводна експертиза за пропуснатите доходи. Разпитват се свидетели – колеги и близки.
  4. Решение. Съдът определя обезщетението, приспада получените плащания и присъжда лихви и разноски.
  5. Обжалване. Решението може да се обжалва пред по-горна инстанция.

Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите – те не плащат такси и разноски по него (чл. 359 КТ). Искът срещу работодателя по чл. 200 КТ произтича от трудовото правоотношение. Как това се отразява на разноските във вашия случай, ще уточним в първия разговор.

Кои документи и доказателства са нужни?

Инфографика: медицински документи, документи от НОИ, данни за работата и доказани разходи
Документи за правна оценка

Използвайте този списък, за да подготвите документите си.

  • За злополуката: декларацията за трудова злополука, протоколът от разследването на НОИ, разпореждането на НОИ, снимки на мястото, имена на свидетели.
  • За работата: трудовият договор, длъжностната характеристика, инструктажите по безопасност, които сте подписвали, графикът за смяната.
  • За травмите: лист от спешния център, епикризи, резултати от изследвания, болнични листове, експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК.
  • За плащанията от НОИ: справка за изплатените болнични и, ако има такова, разпореждане за пенсия за инвалидност.
  • За разходите: фактури и касови бележки за лекарства, консумативи, рехабилитация, превоз, помощ в дома.
  • За доходите: фишове за заплата, служебна бележка за възнаграждението преди злополуката.
  • При смърт: акт за смърт, удостоверение за наследници, документи за издръжката, която починалият е давал на семейството.

Ако вече сте на първите стъпки и не знаете откъде да започнете, полезен е и материалът какво да направите след претърпяна трудова злополука.

Какво прави адвокатът по вашия случай?

Работни и медицински папки, подготвени за правна оценка

При трудовата злополука адвокатът има задачи в две посоки – пред НОИ и пред работодателя. Те трябва да се водят заедно, защото резултатът в едната засяга другата.

  • Пред НОИ. Проверяваме дали злополуката е декларирана правилно, участваме при разследването чрез посочен от вас представител, обжалваме отказ или защитаваме разпореждането, ако работодателят го обжалва.
  • Пред ТЕЛК. Преценяваме дали процентът отговаря на медицинските документи и дали има смисъл да се обжалва.
  • Пред работодателя. Изчисляваме вредите и отправяме покана. Оценяваме предложенията за споразумение.
  • В съда. Водим иска по чл. 200 КТ, искаме експертизи, разпитваме свидетели и оборваме възражението за груба небрежност.

Кантората Адвокати & Сие води само дела за обезщетения при трудова злополука и ПТП. Екипът е над 30 опитни юристи, а главен юрист е адв. Георги Радков от Адвокатска колегия – София. Как работим с клиентите от първия разговор до края на делото, сме описали на страницата за начина, по който работи кантората.

Чести грешки след трудова злополука

  • „Ще кажем, че е станало у дома.“ Така губите болничния от 90%, обезщетението от работодателя и пенсията при инвалидност. Не се съгласявайте, дори когато ви обещават пари на ръка.
  • Неподадена декларация. Ако работодателят не декларира, имате една година да го направите сами. След това е много трудно.
  • Пропуснат срок за жалба срещу НОИ. Срокът е 14 дни. Отказът на НОИ, който не е обжалван, затваря пътя към иска по чл. 200 КТ.
  • Подписани обяснения без прочит. Веднага след злополуката от вас могат да поискат писмено обяснение. Прочетете го внимателно – често там се търси признание за груба небрежност.
  • Приемане на болничния като „обезщетението“. Болничният замества заплатата. Болката и трайните последици се обезщетяват отделно от работодателя.
  • Липса на свидетели. Колегите сменят работата си и забравят. Запишете имената и телефоните им още в първите дни.

Въпроси и отговори

Как се изчислява обезщетението при трудова злополука?

Работодателят дължи разликата между цялата вреда и сумите от общественото осигуряване (чл. 200, ал. 3 КТ). Съдът определя по справедливост обезщетението за болката и трайните последици и добавя доказаните разходи и пропуснати доходи. От загубените доходи изважда болничните и пенсията от НОИ, а сумата за болката остава ненамалена. Отчита се и плащането по застраховка, сключена от работодателя.

Кога злополуката не е трудова?

Когато пострадалият умишлено е увредил здравето си (чл. 55, ал. 3 КСО). НОИ отказва и когато липсва някой от елементите на определението. Например няма връзка с работата, увреждането не е внезапно, станало е при отклонение от обичайния път или не е довело дори до временна неработоспособност.

Колко е болничният при трудова злополука?

90% от среднодневното брутно възнаграждение, върху което са внесени осигуровки, за 18 месеца преди злополуката (чл. 41, ал. 1 КСО). Изплаща се от първия ден до възстановяването или до установяване на инвалидност. За разлика от обикновения болничен, не се изисква минимален осигурителен стаж.

Какво да направя, ако работодателят не декларира злополуката?

Декларирайте я сами в териториалното поделение на НОИ. Имате право на това в срок една година от злополуката (чл. 57, ал. 2 КСО). Същото право имат наследниците при смърт. Съберете медицинските документи и имената на свидетелите, преди да подадете декларацията.

Трябва ли да докажа, че работодателят е виновен?

Не. Работодателят отговаря независимо дали негов орган или служител има вина (чл. 200, ал. 1 КТ). Достатъчно е злополуката да е призната за трудова и да сте понесли вреди. Работодателят може да намали отговорността си само ако докаже груба небрежност от ваша страна.

Какво е груба небрежност и намалява ли обезщетението?

Зависи от доказателствата. Грубата небрежност е пълно пренебрегване на елементарни мерки за безопасност, а не обикновена невнимателност. Ако работодателят я докаже, съдът намалява обезщетението според приноса ви (чл. 201, ал. 2 КТ). Тежестта на доказване е изцяло на работодателя.

Злополука по пътя за работа трудова ли е?

Да, ако е станала по обичайния път между работното място и дома, мястото, където обикновено се храните, или мястото, където получавате заплатата (чл. 55, ал. 2 КСО). Отклонение по лична работа може да доведе до отказ. Ако злополуката е катастрофа, имате права и срещу застрахователя на виновния водач.

Какво съдържа наредбата за трудовите злополуки?

Наредбата урежда реда за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (чл. 57, ал. 3 КСО). В нея са образецът на декларацията, задълженията на работодателя след злополуката и начинът, по който НОИ води досието и разследването.

Каква санкция получава работодателят, който не декларира злополука?

Виновните лица се глобяват от 51,13 до 1022,58 евро за всеки случай. На работодател – юридическо лице или едноличен търговец, се налага и имуществена санкция от 255,65 до 1022,58 евро (чл. 349, ал. 1 КСО). Санкцията отива в държавата и не намалява вашето право на обезщетение.

Има ли давност за обезщетението при трудова злополука?

Да. Искът за обезщетение срещу работодателя се погасява с 5-годишна давност (чл. 110 ЗЗД). Началото ѝ зависи от вида на вредите и от момента, в който те са установени. Има и по-кратки срокове пред НОИ: 1 година за собствено деклариране и 14 дни за жалба срещу разпореждането.

Мога ли да получа обезщетение, ако работя без договор?

Зависи от обстоятелствата. Искът по чл. 200 КТ предполага трудово правоотношение, а плащанията от НОИ – осигуряване за трудова злополука. Ако реално сте работили за работодателя без договор, първо трябва да се установи трудовото правоотношение. В някои случаи е възможен и иск по общите правила за непозволено увреждане.

Получавам болничен – трябва ли да чакам края му, за да търся обезщетение?

Не е задължително, но често е разумно. Докато лечението не приключи и ТЕЛК не се произнесе, не се знае колко тежки са трайните последици. Подготовката – документи, свидетели, разпореждане на НОИ – трябва да започне веднага, а сумата се уточнява, когато последиците станат ясни.

Как да се свържете с нас

Ако сте пострадали на работа или сте загубили близък при трудова злополука, обадете се на 0877 19 79 58 или вижте другите начини за връзка с кантората. Подгответе това, с което разполагате: декларацията или разпореждането на НОИ, медицинските документи, решението на ТЕЛК и трудовия договор. Ако някой от тях липсва, ще ви кажем как да го набавите и кои срокове трябва да спазите.

Тази страница дава обща информация за правата при трудова злополука и отразява Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване към 4 ноември 2026 г. Тя не е правен съвет по конкретен случай – за него е нужен разговор с адвокат и преглед на документите.

Пострадали сте или ваш близък?

Обадете се и разкажете какво се е случило. Ще ви кажем какви са следващите стъпки.

Обадете се: 0877 19 79 58
Пиши на адвокатаБутони за връзка: Viber, WhatsApp, Messenger и телефон