Наредбата за трудова злополука е подзаконовият акт, който казва как една злополука се установява, разследва, регистрира и отчита. Тя не определя кой колко плаща – това правят Кодексът за социално осигуряване и Кодексът на труда. Но именно по нейния ред се подава декларацията, се прави разследването и се съставя протоколът, върху който после стъпват НОИ, работодателят и съдът. Тази статия обяснява наредбата от гледната точка на пострадалия: кой какво е длъжен да направи, в какъв срок, какво е вашето място в разследването и къде най-често се губят права.
| Какво | Кой | Срок и основание |
|---|---|---|
| Декларира злополуката пред НОИ | Работодателят | 5 работни дни от узнаването (чл. 57, ал. 1 КСО) |
| Декларира, ако работодателят не го е направил | Пострадалият или наследниците | 1 година от злополуката (чл. 57, ал. 2 КСО) |
| Разследва тежките и смъртните злополуки | НОИ заедно с Инспекцията по труда | Винаги при смърт, тежки травми, над трима пострадали (чл. 58, ал. 1 КСО) |
| Решава дали злополуката е трудова | НОИ, с разпореждане | 14 дни след декларацията (чл. 60, ал. 1 КСО) |
| Урежда реда за всичко това | Правителствена наредба | чл. 57, ал. 3 КСО |
Какво е наредбата и къде стои тя в закона?
Кодексът за социално осигуряване дава определението за трудова злополука, сроковете за деклариране и правомощията на НОИ. Практическата страна – образци, документи, стъпки на разследването, регистри – Кодексът възлага на Министерския съвет (чл. 57, ал. 3 КСО). Резултатът е Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, чието заглавие изброява точно четирите неща, които урежда.
Наредбата не създава права на обезщетение. Правото на болничен и пенсия идва от КСО, а правото на обезщетение от работодателя – от чл. 200 КТ. Но ако редът по наредбата не е спазен – няма декларация, няма протокол, няма регистрация – тези права увисват. Пълната картина на плащанията е в ръководството за обезщетението при трудова злополука; предметът тук е редът.
Установяване: кога една злополука е трудова
Наредбата стъпва на определението от чл. 55 КСО – внезапно увреждане на здравето, свързано с работата или с обичайния път до нея, което е довело до неработоспособност или смърт. Тя уточнява и обхвата: командировка, работа в полза на предприятието без нареждане, пътят до столовата или до касата за заплатата. Границата между трудова и нетрудова злополука, с примери от практиката, е разгледана в статията какво ви се полага след трудова злополука.
Решението дали случаят е трудова злополука взема НОИ с разпореждане, а не работодателят. Това е първото, което пострадалите трябва да знаят: фразата на шефа „това не е трудова злополука“ няма правна сила.
Деклариране: кой, кога, как
Първата стъпка по наредбата е декларацията. Подава я работодателят в териториалното поделение на НОИ, като срокът му е пет работни дни, откакто е научил за случилото се (чл. 57, ал. 1 КСО). Образецът е част от наредбата: данни на пострадалия, описание на злополуката, място, време, свидетели, първоначална медицинска информация. За работник, изпратен от предприятие посредник, декларацията е задължение на предприятието ползвател.
Мълчи ли работодателят, декларацията подавате вие – или наследниците ви при смърт – и разполагате с една година (чл. 57, ал. 2 КСО). Подава се в същото поделение на НОИ, с медицинските документи и данните на свидетелите. От този момент НОИ открива досие и трябва да се произнесе. Как да подготвите документите за тази стъпка, сме описали в статията какво да направим след трудова злополука.
- Поискайте от работодателя копие от декларацията с входящ номер.
- Ако в пет работни дни нямате такова, подайте декларация сами.
- Приложете листа от спешния център, болничния лист и списък на свидетелите.
- Пазете входящия номер – от него тече срокът за разпореждането.
Разследване: кой участва и какво се установява
Три вида злополуки НОИ разследва винаги: смъртните, тези с над трима пострадали и тези, при които се очаква инвалидност (чл. 58, ал. 1 КСО). Инспекцията по труда участва задължително, други органи – при нужда. Леките случаи НОИ може да разследва по своя преценка; иначе обстоятелствата установява работодателят и ги описва в декларацията.
Разследването отговаря на четири въпроса: как е станала злополуката, защо, кои правила за безопасност са нарушени и от кого, какво трябва да се промени. Отговорите влизат в протокол. Най-важното за вас: законът приема протокола за верен, докато не бъде опроверган (чл. 58, ал. 6 КСО). Записаното в него тежи повече от всяко по-късно твърдение.
Вашето място в разследването
Имате право да сте там или да изпратите някого вместо вас – колега по професия, роднина, синдикален или работнически представител (чл. 58, ал. 4 КСО). При смърт това право имат наследниците (чл. 58, ал. 5 КСО). Не го пропускайте – без ваш представител в протокола може да остане единствено версията на работодателя. При спор за това кой съд разглежда иска после, вижте примера къде се завежда делото при злополука в друг град. Каква е ролята на инспекторите и кога да подадете сигнал до тях, сме описали в материала за Инспекцията по труда при трудова злополука.
Редът по наредбата от злополуката до разпореждането
- Злополука. Лекарска помощ и запис в медицинския документ.
- Декларация. От работодателя в 5 работни дни; от вас – в рамките на година.
- Досие в НОИ. Открива се веднага след декларацията (чл. 59 КСО).
- Разследване и протокол. При тежки случаи – задължително, с ваше участие.
- Разпореждане. До 14 дни НОИ признава или не признава злополуката.
Регистриране и отчитане: защо имат значение за вас
Наредбата задължава работодателя да води регистър на трудовите злополуки и да съхранява документите по всяка от тях. НОИ от своя страна регистрира декларираните злополуки и води статистика. На пръв поглед това е административна дейност без връзка с вашето обезщетение. На практика регистърът е доказателство: ако работодателят твърди в съда, че злополука не е имало, а в собствения му регистър тя е вписана, спорът приключва бързо. Обратно, липсата на вписване при деклариран случай е нарушение, което Инспекцията по труда може да санкционира.
Разпореждането на НОИ и обжалването
Две седмици след декларацията НОИ изпраща разпореждане – признава злополуката за трудова или отказва (чл. 60, ал. 1 КСО). Получавате го и вие, и работодателят, и всеки може да го обжалва (чл. 60, ал. 4 КСО): най-напред пред ръководителя на поделението в 14-дневен срок (чл. 117 КСО), след това пред административния съд, пак в 14 дни (чл. 118 КСО). Ако работодателят обжалва разпореждане, което признава злополуката, участвайте активно – резултатът засяга пряко бъдещия ви иск.
Ако… тогава: честите положения
- Ако работодателят е декларирал, но е описал злополуката невярно – поискайте разследване и дайте своите обяснения писмено. Протоколът, а не декларацията, е решаващият документ.
- Ако злополуката е лека и НОИ не разследва – съберете сами свидетели и документи. Разпореждането ще стъпи на декларацията и медицинските документи.
- Ако сте пропуснали годината за собствена декларация – положението е тежко, но обсъдете го с адвокат. Искът по чл. 200 КТ има петгодишна давност и в някои случаи е възможен и без разпореждане, макар и много по-труден.
- Ако работодателят не води регистър и не пази документи – подайте сигнал до Инспекцията по труда. Нарушенията на реда по наредбата са основание за санкция.
- Ако злополуката е по пътя за работа – редът по наредбата е същият, а ако е катастрофа, се добавя и претенция по застраховката на виновния водач.
Санкции за неспазване на реда
Неподаването на декларация е нарушение на Кодекса за социално осигуряване. Виновното лице плаща глоба между 51,13 и 1022,58 евро за всеки случай; ако работодателят е дружество или едноличен търговец, върху него пада и имуществена санкция между 255,65 и 1022,58 евро (чл. 349, ал. 1 КСО). Нарушенията на безопасността се наказват отделно по Кодекса на труда (чл. 413 КТ). Тези пари влизат в бюджета, не при вас – но наказателното постановление е готово доказателство, че правилата са били нарушени. При смърт то тежи и в иска на близките – вижте статията за правата на семейството след смъртна злополука.
Чести грешки на пострадалите при реда по наредбата
- Доверие на устното „ще го оправим“. Без декларация с входящ номер нищо не е започнало.
- Неучастие в разследването. Протоколът важи до доказване на противното, а вие не сте посочили представител.
- Подписване на протокола без прочит. Подписът ви под чужда версия после е срещу вас.
- Пропуснат срок за жалба. 14 дни от получаването на разпореждането.
- Пропусната година. Срокът за собствена декларация изтича незабелязано, докато трае лечението.
Въпроси и отговори
Какво урежда наредбата за трудова злополука?
Четири неща, вписани в самото ѝ заглавие: установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки – образецът на декларацията, кой и кога я подава, как НОИ открива досие и разследва, какво съдържа протоколът, как се водят регистрите. Приета е от правителството по чл. 57, ал. 3 КСО и допълва Кодекса, не го заменя.
Кой подава декларацията за трудова злополука по наредбата?
Най-напред работодателят – пет работни дни след като е научил, в териториалното поделение на НОИ (чл. 57, ал. 1 КСО). Ако той не го направи, същата декларация по същия образец могат да подадат пострадалият или наследниците му, като за тях срокът е една година (чл. 57, ал. 2 КСО). Образецът е приложение към наредбата.
Задължително ли е разследването на всяка злополука?
Не. Задължително е само при смърт, при повече от трима пострадали и когато се очаква инвалидност (чл. 58, ал. 1 КСО). Леките злополуки НОИ разследва по своя преценка. Когато разследване няма, разпореждането стъпва на декларацията и медицинските документи – затова описанието в нея трябва да е точно.
Мога ли да участвам в разследването?
Да. Можете да присъствате лично или да изпратите представител – някой с вашата професия, роднина, човек от синдиката или от комитета по условия на труд (чл. 58, ал. 4 КСО). След смърт на работника това право е на наследниците (чл. 58, ал. 5 КСО). Участието тежи, защото записаното в протокола после се смята за вярно, докато не бъде оборено.
Какво е протоколът от разследването и колко тежи?
Документът, в който НОИ и Инспекцията по труда записват как е станала злополуката, защо и кои правила са нарушени. Законът му дава особена сила: той важи, докато някой не докаже противното (чл. 58, ал. 6 КСО). Съдът и застрахователите стъпват на него. Несъгласие със записаното се заявява писмено още при съставянето.
Колко време има НОИ да реши дали злополуката е трудова?
Четиринадесет дни, броени от декларацията (чл. 60, ал. 1 КСО). Разпореждането получавате и вие, и работодателят. Недоволната страна има 14 дни за жалба до ръководителя на поделението и след това още 14 дни за жалба до административния съд срещу неговото решение.
Какво става, ако работодателят не е спазил наредбата?
Два вида последици. За него – глоба или имуществена санкция по КСО и КТ, налагана от НОИ или Инспекцията по труда. За вас – правото сами да декларирате злополуката, да поискате разследване и да използвате нарушението като доказателство в иска за обезщетение. Санкцията не намалява вашите права.
Определя ли наредбата размера на обезщетението?
Не. Тя урежда само реда. Болничният и пенсията се определят по Кодекса за социално осигуряване, а обезщетението от работодателя – по чл. 200 КТ и по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Наредбата обаче е предпоставката: без деклариране и разпореждане няма достъп до тези плащания.
Важи ли наредбата при злополука по пътя за работа?
Да. Пътят от дома до работата и обратно е покрит от определението (чл. 55, ал. 2 КСО), така че злополуката по него се декларира, разследва и регистрира като всяка друга. Ако е катастрофа, застрахователят на виновния водач е отделен адресат на претенция.
Как да се свържете с нас
Недекларирана злополука, съмнителен протокол или отказ от НОИ? Пишете ни през страницата Контакти или наберете 0877 19 79 58. Първата консултация е безплатна. Носете всичко, което имате от НОИ и от работодателя – ще проверим дали редът е спазен и какво следва.
Редът по наредбата е описан общо, според КСО и КТ към 12 ноември 2026 г. Конкретният случай изисква отделна преценка.
