Баща ми загина в катастрофа със служебния бус: от работодателя или от застрахователя търсим обезщетение?

Когато баща ви загине в катастрофа със служебния бус, семейството обикновено чува два противоположни съвета: „търсете от фирмата“ и „търсете от застраховката“. При смърт при ПТП по време на работа обезщетение могат да дължат и двамата, но на различно основание и при различни условия. Към кого да се обърнете най-напред, решават два въпроса: чия е вината за удара и дали НОИ ще приеме злополуката за трудова. Тук ще разберете как се преценява всяко от двете искания, защо загубата не се обезщетява двойно, с какво да започнете още този месец и кои документи да съберете.

Защо при катастрофа със служебен бус може да има двама платци?

Защото едно и също събитие е едновременно пътнотранспортно произшествие и трудова злополука. Като катастрофа то попада в Кодекса за застраховането. Като злополука при работа попада в Кодекса на труда.

Застрахователят по „Гражданска отговорност“ плаща, защото е поел отговорността на виновния водач. Работодателят плаща по друга причина: Кодексът на труда го държи отговорен за последиците от злополуката при работа, без значение дали някой в предприятието има вина. Общата картина за тези случаи е в страницата за обезщетение при трудова злополука, а тази статия разглежда пресечната точка на двете теми.

Ако искате да видите как изглежда цялата пътна линия – претенция, застраховател, съд, – прочетете и как се търси обезщетение след катастрофа. Двете основания не се изключват, но не позволяват една и съща болка да бъде платена два пъти.

Трудова злополука ли е катастрофата със служебния бус?

В повечето случаи – да. Ако баща ви е карал или е пътувал в буса, за да свърши работа, възложена от фирмата, пътуването е част от служебните му задължения. Към трудовите се причислява и злополука по обичайния маршрут между дома и обекта.

Решението обаче не взема семейството, а НОИ. Злополуката трябва да бъде декларирана, а НОИ издава разпореждане дали я приема за трудова. Срокът за това е 14 дни от подаването на декларацията – по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване. Несъгласното семейство може да атакува разпореждането по реда на ал. 4 от същия член.

Без положително разпореждане на НОИ претенцията към фирмата увисва във въздуха. Ето защо първата работа на семейството е да провери дали фирмата е подала декларация и какво е решил НОИ.

Ами ако баща ми се е отклонил от маршрута?

Тук фирмите често възразяват. Ако шофьорът е бил на лична задача, далеч от служебния маршрут, НОИ може да откаже да признае злополуката. Кратко спиране за гориво, храна или почивка по пътя обикновено не прекъсва връзката с работата. Преценката е по фактите – пътният лист, данните от проследяващото устройство и разпорежданията на работодателя са главните доказателства.

Кой е виновен за катастрофата и защо това е най-важният въпрос?

Вината не влияе на отговорността на работодателя, но решава дали изобщо има застраховател, от когото да се търси. Затова първо се изяснява механизмът на удара – от протокола на полицията, от досъдебното производство и по-късно от автотехническата експертиза.

Виновен е водачът на друга кола

Семейството се обръща директно към дружеството, застраховало гражданската отговорност на шофьора, който е причинил удара – това позволява чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Отделен процес срещу шофьора лично не се налага. Успоредно стои и отговорността на работодателя, защото злополуката е трудова.

Виновен е колегата, който е карал буса

Ако баща ви е бил пътник, а бусът е управляван от колега, близките могат да търсят от застрахователя на самия бус. Човек, возен в превозно средство, чийто шофьор е причинил катастрофата, може да насочи искането си към застраховката на същото превозно средство. Работодателят също отговаря. Ако плати, той може после да си търси платеното от виновния колега (чл. 202 КТ), но това е негова грижа, не ваша.

Виновен е самият баща

Това е най-тежкият вариант и семейството често решава, че няма какво да търси. Това е заблуда. Полицата на буса изрично изключва вредите на самия причинител на удара – по т. 1 на чл. 494 от Кодекса за застраховането, затова по правило застрахователят няма да плати на близките му. Фирмата обаче носи отговорност по чл. 200 от Кодекса на труда, за която вина не се търси.

Фирмата може да поиска обезщетението да бъде намалено, ако установи груба небрежност от страна на шофьора – това е хипотезата на чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ. Изцяло се освобождава само ако човекът сам е искал да се нарани (ал. 1 на същия член).

Виновникът е избягал или колата му няма застраховка

Когато другият водач е неустановен или колата му не е застрахована, плащането поема Гаранционният фонд по чл. 557 от Кодекса за застраховането. Работодателят отговаря и в този случай, защото злополуката си остава трудова.

Застраховател и работодател: по какво се различават двете искания

И в двете колони тежестта да се докаже намаляването е на платеца, а не на семейството. Дружеството носи доказването за приноса на загиналия, а фирмата – за неговото грубо нехайство.

Отказ, мълчание след изтичане на тримесечието или неприемливо ниска оферта отварят пътя към съда според чл. 498, ал. 3 КЗ. Щом катастрофата е отразена в полицейски протокол, дружеството няма право да остави искането без отговор.

Изборът срещу кого да се води делото стои и когато виновен е колега – двата пътя при вина на колега са сравнени в примерен случай, а куриерът, пострадал в чужда фирма, показва още едно разклонение. За децата на загиналия освен болката има значение и издръжката, която вече няма кой да дава.

Може ли семейството да получи и от застрахователя, и от фирмата?

Да, искания към двамата са допустими, но общата сума не може да надхвърли загубата. Двете производства могат да вървят паралелно. Каквото е изплатено по едното, се приспада при другото. Целта е загубата да бъде покрита, а не възнаградена повторно.

На практика изборът на „първи адрес“ е тактически въпрос. Застрахователят обикновено е платежоспособен и има кратък срок за отговор. Работодателят отговаря и тогава, когато застраховател няма. Затова често е разумно претенцията към застрахователя да тръгне веднага, а през това време да се осигури признаване на злополуката от НОИ. Така и двата пътя остават отворени.

Един примерен случай и как адвокат би го разплел

Представете си семейство, в което 56-годишният баща развозва стоки със служебния бус на фирма за строителни материали. На междуградски път кола от насрещното движение изпреварва неправилно и го удря челно. Ударът е фатален. След него остават вдовицата, двама пораснали сина и неговата майка, която живее в съседното село.

Фирмата казва на семейството, че „застраховката на другия ще плати“ и тя няма отношение. Застрахователят на другата кола пък пита дали фирмата вече е платила нещо.

Как би подходил адвокат? Първо проверява дали фирмата е подала декларация до НОИ. При загинал човек разследването не е по преценка, а по закон – чл. 58, ал. 1 КСО. После изготвя отделно искане от името на всеки близък до дружеството, застраховало колата-нарушител. Правото срещу работодателя се пази за случай, че застрахователят откаже или предложи твърде малко.

Майката на загиналия също е в кръга, защото родителите имат право. Синовете не губят правото си, защото са пълнолетни и живеят отделно. Размерът за всеки обаче ще зависи от доказаната близост с бащата.

Какво да направите през първите седмици

1. Обадете се във фирмата и поискайте декларацията, която е изпратила на НОИ, заедно с входящия ѝ номер. Срокът ѝ е кратък – пет работни дни след инцидента (чл. 57, ал. 1 КСО).
2. Ако фирмата не е декларирала, подайте декларацията сами. Наследниците разполагат с една година по ал. 2 на същия член.
3. Разберете кое управление на полицията или коя прокуратура води досъдебното производство и вземете копие от полицейския документ за удара.
4. Вижте как опечаленото семейство участва в делото срещу шофьора – там се събират доказателства, които ще ви трябват и по-късно.
5. Подайте писмена претенция до застрахователя, когато виновен е друг водач или колегата.
6. Не подписвайте споразумение с фирмата или застрахователя, преди да прецените цялата вреда.

Кои документи да съберете

• акт за смърт и удостоверение кои са наследниците;
• трудов договор, пътен лист, графици, заповед за командировка, ако има такава;
• декларация за трудова злополука, протокол от разследването, разпореждане на НОИ;
• протокол за ПТП и данни за застраховката на виновния автомобил;
• доказателства за отношенията: снимки, съобщения, хора, които могат да разкажат за семейството;
• фактури за разходите по погребението.

Протоколът от разследването на злополуката често решава спора дали тя е трудова. Как се провежда разследването и кой участва, е описано в материала за реда за разследване на трудовите злополуки. Ако фирмата бави или крие документи, можете да подадете сигнал до инспекцията по труда.

Кой от семейството може да търси обезщетение?

На първо място това са вдовицата или вдовецът, синовете и дъщерите, майката и бащата на загиналия. В кръга са и неговите братя и сестри. Внук, баба или дядо също влизат, при условие че отношенията им с него са били топли и редовни. Човек, с когото е живял без брак, и негово доведено дете също могат да претендират, стига връзката да се докаже. Приятели и по-далечни роднини остават извън кръга.

Всеки близък предявява собствено искане и получава собствен размер. Как точно се преценява болката от загубата на близък на пътя, е обяснено подробно в материала за кръвнината при смъртен случай на пътя, а за трудовата линия – в текста за обезщетенията за роднини при смърт на работа.

Какви възражения ще повдигнат застрахователят и фирмата?

Застрахователят обикновено търси съпричиняване. Пита дали загиналият е бил с колан и дали не е карал с превишена скорост. Може да твърди и че връзката на някой от близките с починалия е била слаба.

Фирмата обикновено казва едно от три неща: че пътуването не е било служебно; че шофьорът е проявил груба небрежност; или че „има застраховател и той трябва да плати“.

Последното възражение е най-често и най-слабо. Задължението на фирмата към семейството съществува самостоятелно, а не като резерва за случай, че няма кой друг да плати. Наличието на застраховател влияе само на това колко е платено вече, не на правото ви да търсите.

Чести грешки на близките след смърт при работа

• Чакат фирмата да „оправи нещата“. Ако декларацията не е подадена, годината за близките тече.
• Подписват документ от работодателя без да го прочетат. Понякога в него има изявление, че нямат претенции.
• Приемат първата оферта на застрахователя. Тя често е по-ниска от присъжданото в сходни дела.
• Мислят, че без виновен друг водач няма права. Работодателят отговаря и когато виновен е самият баща.
• Изпращат една обща претенция за цялото семейство. Всеки близък има отделно искане и трябва да го заяви.

Колко време имате и кога започват сроковете?

Декларацията до НОИ от близките може да се подаде до 1 година от злополуката. Компанията разполага с тримесечие, за да отговори. За съдебния иск, към когото и да е насочен, давността е пет години.

Ако застрахователят забави плащането, дължи лихва (чл. 497 КЗ). Петте години звучат много, но доказателствата избледняват по-бързо: свидетелите забравят, записите от камерите се изтриват. Затова е по-добре да започнете в първите месеци.

С какво помага адвокатът в такъв двоен случай?

Главната му задача е да подреди двата пътя така, че нито един да не бъде загубен. Той следи декларацията и разпореждането на НОИ, подготвя претенциите на всеки близък и проверява дали застрахователят не опитва да прехвърли вината върху загиналия.

Когато застрахователят и фирмата си прехвърлят отговорността, адвокатът решава от кого да се търси първо и как да се отчете вече платеното. В кантората Адвокати & Сие се занимаваме единствено с обезщетения за хора, пострадали на пътя или на работа, и техните семейства, затова случаите с два възможни платци познаваме добре.

Въпроси и отговори