Загубена издръжка при смърт на работа: обезщетение за децата на загиналия

Примерен случай.

Загубената издръжка при смърт на работа е паричната помощ, която загиналият родител реално е давал на децата си и би продължил да дава. Децата я искат от работодателя на баща си като имуществена загуба – отделно от мъката по него. Как точно се изчислява за бъдещите години, съдът решава с помощта на експерт. Изходните данни – доходът на родителя, нуждите на децата, тяхната възраст – трябва да бъдат събрани от семейството. Ето как изглежда списъкът на загубите за съпругата и двете деца на шофьора И. Ш.

Сутринта, в която палетът се изплъзва

И. Ш. от девет години развозва мебели със служебния бус на една търговска верига. При разтоварване в зона за товарене тежък пакет се изплъзва от количката и го притиска към стената на буса. Линейката идва бързо, но той почива на място.

Остават съпругата му и двете им деца – момче на 8 и момиче на 13 години. Семейството живее под наем. Заплатата на И. Ш. е била основният доход. Месец след погребението майката решава да премести децата в училище до дома на баба им, в друг квартал. Там ще има кой да ги посреща следобед, докато тя работи на смени.

Кой разследва смъртта на И. Ш. и защо това помага на семейството

Когато работник загине, законът изисква злополуката да бъде разследвана (чл. 58, ал. 1 КСО). В крайния протокол се описва как е станало, какво е било оборудването и кой какво е правил. За семейството това е готов източник на факти, които иначе трудно биха научили.

Декларацията е задължение на фирмата, но ако тя се забави, вдовицата може да я внесе сама – законът дава на наследниците година (чл. 57, ал. 2 КСО). Щом НОИ признае злополуката, веригата дължи обезщетение за смъртта, дори никой в нея да не е сгрешил (чл. 200 КТ). Кой от роднините има право и какво, разказваме в текста за обезщетенията на роднините при смърт на работа.

Сметката на вредите за семейството на И. Ш.

В редовете няма цифри. Целта им е да покажат кой какво губи и коя хартия или кой човек го потвърждава.

Как се стига до сумата за загубената издръжка

Съдът не разполага с готова формула в закона за този въпрос. Обичайно се изследва каква част от дохода на родителя е отивала за всяко дете и колко още години то би било издържано. Тук помага съдебно-икономическа експертиза. Подходът при всяко дело зависи от доказателствата и затова тук го описваме само общо.

Майката подготвя данни, без които експертът не може да работи:

• фишовете за заплата на И. Ш. за последната година, включително надбавките за курсове;
• разходите за наем, сметки и храна, които са се плащали от неговия доход;
• разходите на всяко дете – училище, такси за кръжоци, дрехи, лекарства;
• разходите по преместването в новото училище и транспорта до баба им.

При дъщерята на 13 години периодът до пълнолетието е по-кратък, отколкото при осемгодишния ѝ брат. Затова сметката за двете деца не е еднаква. Ако някое от децата учи след пълнолетието, и това може да се отчете.

Болката на всяко дете е отделна вреда

Загубената издръжка е за парите. Болката е за загубата на баща. Съдът я претегля за всяко дете поотделно, водейки се от справедливостта (чл. 52 ЗЗД). Осемгодишният син спира да говори в час и започва да се буди нощем. Дъщерята се затваря и отказва да ходи на волейбол, който баща ѝ е гледал всяка събота.

Промените виждат класната ръководителка, треньорката по волейбол и баба им. Те не са медицински диагнози, а наблюдения на хората около децата. Майката ги моли да запишат какво са видели, със свои думи. Кои обстоятелства натежават при определянето на сумата, обясняваме в статията за критериите на съда при злополука на работа. Цялата тема е събрана в нашето ръководство за пострадали работници и техните близки.

Страданието невинаги идва от физическа травма – страхът след убождане с използвана игла е примерен случай, в който се оценява точно такава вреда. Освен за иска срещу работодателя семействата често питат и за плащанията от осигуряването, а парите за вдовицата от двата източника са обяснени отделно.

Кой подава иска за децата

Децата са непълнолетни и искът се предявява от тяхно име от майката като законен представител. Самият работник не би плащал държавни такси по трудовото дело (чл. 359 КТ); дали това важи и за наследниците му, се уточнява преди завеждането. Давността е петгодишна (чл. 110 ЗЗД), но доказателствата за доходите са по-лесни за събиране, докато са пресни.

Въпроси и отговори