Пешеходец тръгнал на червено? Спорът за съпричиняване пред съда

Примерен случай.

Какво става, когато шофьорът казва, че е блъснал пешеходец, тръгнал на червено, а пострадалият твърди, че светлината тъкмо е станала зелена? Това е спор за съпричиняване и той се решава с доказателства, не с думата на водача. Тежестта е върху застрахователя: той трябва да докаже, че пострадалият е допринесъл за удара. Ако не успее, намаление няма. Ето как изглежда един такъв спор през очите на трите страни.

Седемдесетгодишната Ж. И. и шестте седмици на легло

Ж. И. е на 70 години. Сутрин ходи до пазара и обратно пеша. На голямо кръстовище чака на пешеходната пътека, тръгва и по средата на платното е ударена от кола, която завива. Счупен таз.

Лечението е без операция, но с шест седмици пълен покой. Дъщеря ѝ взема отпуск, за да я обслужва. После идват проходилката, патериците и страхът да излезе сама. Ж. И. още не е стъпила на пазара.

Какво твърди шофьорът и защо застрахователят го повтаря

Водачът казва, че е имал зелено и е завивал надясно. Според него възрастната жена е „слязла от тротоара на червено“. Застрахователят приема неговата версия и предлага обезщетение, намалено с повече от половината.

Аргументите на застрахователя са три. Първо, водачът твърди така от първия момент. Второ, един от свидетелите – шофьор, спрял на съседната лента – казва, че „май беше червено за нея“. Трето, на възрастта ѝ реакцията е по-бавна и тя е можела да изчака.

Последният довод не е правен. Годините не са вина. Пешеходецът отговаря само за свое нарушение, което е допринесло за удара.

Какво казва Ж. И. и кой стои до нея

Ж. И. помни, че е изчакала зеленото човече, защото винаги го изчаква. Тръгнала е, щом се е появило. Свидетелка, която е пресичала от другата страна, потвърждава, че двете са тръгнали заедно и колата е завила, без да спре.

Има и още нещо. При десен завой, когато пешеходците имат зелено, водачът трябва да ги пропусне. Ако Ж. И. е била права, нарушението е изцяло на шофьора. Затова спорът за една секунда решава почти всичко.

За да подкрепи версията си, Ж. И. и дъщеря ѝ събират:

• имената и телефоните на двамата очевидци от другата страна на улицата;
• снимки на кръстовището и на мястото, където е паднала;
• протокола за ПТП и обясненията от досъдебното производство;
• искане режимът на светофара за този ден и час да бъде изискан като доказателство.

Как съдът преценява две противоположни версии на един светофар

Съдът не брои свидетелите. Той гледа кой какво е видял и откъде. Шофьорът от съседната лента е гледал своя сигнал, а не този на пешеходците. Свидетелката отсреща е била на същата пътека. Това прави думите ѝ по-тежки.

Решаващо може да бъде вещото лице по автотехника. То съпоставя режима на светофара, скоростта на колата, мястото на удара и колко бавно се движи възрастен човек. Ако Ж. И. е изминала до момента на удара близо половината платно, тя едва ли е тръгнала на червено в последната секунда. Има и обратен сценарий: ако е тръгнала в края на мигащото зелено, съдът може да прецени малък принос.

Правилото е ясно. Съпричиняването намалява обезщетението, но трябва да бъде доказано (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Предположение, „май“ и „сигурно“ не са доказателство. Ако съдът не е убеден, обезщетението не се намалява.

Когато версиите за удара са толкова различни, застрахователят понякога направо отказва – разбор на примерна ситуация с отказ заради неясен механизъм проследява какво следва след такова писмо. Спорът кой е имал право да мине стои и пред близките на загинала при удар от линейка, които се питат дали включената сирена променя нещо.

Какво остава, ако спорът за червения сигнал бъде спечелен

Тогава остава въпросът за размера. Искането е към застрахователя на водача (чл. 432, ал. 1 КЗ), а за болката и страданията съдът решава по справедливост (чл. 52 ЗЗД). При Ж. И. значение имат дългото обездвижване, възрастта и загубената самостоятелност. Отделно се търсят разходите за проходилката, лекарствата и рехабилитацията.

Грижата на дъщерята също има място в сметката. Шест седмици тя храни майка си, сменя превръзките и я придружава до прегледите. Това се описва с дати и, ако има, с документ за неплатения отпуск. Свидетел може да бъде и съседката, която е идвала да помага.

Една грешка трябва да се избегне още в началото. Ж. И. не бива да подписва обяснение, което някой друг е написал, например „не съм видяла сигнала“. Подобна фраза, казана от объркан човек в болницата, по-късно се чете като признание.

Общите стъпки по претенцията са на страницата за обезщетение след катастрофа. Как се гледа на по-тежките травми като счупения таз, обясняваме при средна телесна повреда след удар от кола.

Въпроси и отговори