Падане в градски автобус при рязко спиране: кой отговаря за счупената китка

Примерен случай.

Е. В. е на 67 години и пада в градския автобус, когато шофьорът натиска рязко спирачката. Няма удар, няма смачкана ламарина – само счупена китка. На първата консултация тя пита за падане в градски автобус при рязко спиране – кой отговаря. Краткият отговор: ако спирането е предизвикано от кола, която засича автобуса, отговаря застрахователят на тази кола. Ако шофьорът на автобуса е карал неправилно, отговаря застраховката на автобуса. Пострадалата не е длъжна сама да реши кой е виновен – това се изяснява с доказателствата. По-долу са въпросите ѝ и отговорите на всеки от тях.

„Шофьорът ли е виновен, че спря така рязко?“

Не непременно. Рязкото спиране понякога е единственият начин да се избегне удар. Ако кола се вмъкне внезапно пред автобуса, шофьорът спира, за да не я блъсне. Тогава причината е в другия водач, а не в него.

Отговорът се променя, ако автобусът е карал твърде близо или твърде бързо за условията. Тогава и шофьорът носи вина, защото е трябвало да остави разстояние. Записът от камерата в автобуса и показанията на пътниците ще покажат какво е станало.

Е. В. помни, че е стояла права близо до средната врата и се е държала за дръжката. Когато автобусът спира, ръката ѝ се изплъзва и тя пада напред върху китката си.

„А колата, която се вмъкна пред автобуса?“

Ако тази кола е причината, нейният застраховател дължи обезщетение. Е. В. има право да се обърне пряко към това дружество, без да минава през водача (чл. 432, ал. 1 КЗ). Няма значение, че колата не е докоснала автобуса. Важното е, че поведението на водача ѝ е довело до падането.

В примера друг пътник е записал номера на колата и е оставил телефона си на шофьора. Това е най-ценната следа. Без нея засичащият водач би бил неизвестен и случаят щеше да е много по-труден.

Общата схема как се търси обезщетение след пътен инцидент е разписана на страницата за обезщетение при ПТП.

„Трябва ли да съдя превозвача?“

Не като първа стъпка. Превозвачът има свои задължения към пътниците и обикновено поддържа застраховки за тях. Но пътят започва с писмена претенция към застрахователя, а не с дело.

Ако автобусът има застраховка „Злополука“ за пътниците, тя може да даде отделно плащане. Това не заменя обезщетението от виновния. Дали такава застраховка съществува и какво покрива, се проверява при превозвача.

Е. В. пише до общинския превозвач и иска три неща: записа от камерите, името на шофьора и данните за застраховките на автобуса. Добре е това да стане бързо, защото записите не се пазят дълго.

Превозвачът понякога твърди, че пътникът сам не се е държал – примерна ситуация с кафе в салона показва как се спори за това. А ако при подобен инцидент пътникът загине, близките му търсят отговор кой отговаря за смъртта в градския транспорт.

„Какво ще ми поискат за счупената китка?“

Застрахователят ще иска документи за травмата, за произшествието и за разходите. При Е. В. те са:

• фиш или лист от спешното с часа на прегледа;
• рентгеновите снимки и описанието им;
• документите от ортопеда и за гипса;
• справка от превозвача за курса, часа и инцидента;
• името и телефона на пътника, записал номера на колата;
• бележки за лекарства, ортеза и рехабилитация.

Ако шофьорът е съобщил на диспечера, тази бележка също е полезна. Тя показва, че инцидентът е регистриран веднага.

„Ще ми платят ли, че вече не мога да плета?“

Болката и загубата на радост от ежедневието са неимуществени вреди. Тях съдията оценява не по тарифа, а по справедливост – правилото на чл. 52 ЗЗД. Хобито не се плаща отделно като стока. Но то показва колко е изгубила пострадалата.

Е. В. от години плете пуловери и шалове за внуците си. След счупването пръстите ѝ не могат да държат куките. Дъщеря ѝ и съседката могат да разкажат за това. Снимки на завършени плетива отпреди и на недовършеното след това също говорят.

Възрастта има значение. При по-възрастни хора възстановяването е по-бавно и не винаги пълно. Съдът отчита това при преценката.

„Номерът, записан от непознат пътник, стига ли?“

Той е начало, но не е всичко. Номерът позволява да се установи собственикът и застраховката на колата. После трябва да се докаже, че точно тя е засякла автобуса. Тук помагат пътникът свидетел, записите от камерите и показанията на шофьора.

Затова Е. В. се свързва с пътника още в първата седмица. Той потвърждава писмено какво е видял. Кое следва след показанията на свидетеля и в какъв ред, проследява материалът седем стъпки до обезщетението след пътен инцидент.

Въпроси и отговори