Съпричиняване на загинал пешеходец: какво остава за близките

Примерен случай.

Застрахователят понякога отговаря на близките на загинал пешеходец, че той сам е стъпил на платното на грешно място. Накратко: съпричиняване на загинал пешеходец може да намали обезщетението за близките, но не го отнема. Застрахователят трябва да докаже, че поведението на пешеходеца наистина е допринесло за удара. Ако не успее, децата получават обезщетение в пълния размер, който съдът определи. По-долу събитията в примера са подредени по дати – от вечерта на удара до отговора на застрахователя.

Вечерта на кръстовището: две версии за мястото на удара

Бащата на С. И. се прибира от пазара малко след шест вечерта. На голямо кръстовище кола завива надясно и го удря. Той почива в болницата на следващия ден.

На място водачът казва на полицаите, че пешеходецът „изскочил“ между паркирани коли, далеч от зебрата. Жена, която чака автобус, казва друго: че мъжът е бил на самата пътека, само на крачка от бордюра. Тези две изречения ще определят целия по-нататъшен спор.

С. И. и сестра му научават за версията на водача едва седмица по-късно. Дотогава мислят само за погребението.

Първите седмици: огледът, снимките и записите от магазина

Полицията прави оглед още същата вечер. В протокола са отбелязани спирачната следа, мястото, където е паднала чантата, и счупеното стъкло. Тези точки по-късно ще покажат къде точно е бил ударът.

Синът прави нещо полезно, без да знае колко ще помогне. Той пита собственика на магазина на ъгъла дали камерата му е записала кръстовището. Записът съществува, но се пази само няколко седмици. С. И. подава молба до разследващия полицай да го изиска, докато още го има.

Дъщерята записва името и телефона на жената от спирката. Тя живее в друг квартал и по-късно трудно би била открита. Двамата пазят и болничните документи, касовите бележки за погребението и снимки на кръстовището, направени на следващия ден по същото време. На тях се вижда как свети уличното осветление и къде паркират колите вечер. Така по-късно никой няма да гадае каква е била видимостта.

Близките на загинал човек имат права и в наказателното производство срещу водача. Какви са те, описваме в материала за смъртния случай и кръвнината при ПТП.

Записите от камери не се пазят дълго, затова има значение кой и кога ги поиска; това е описано в примерния случай със запис от камера при блъснат пешеходец. Ако загиналият пешеходец е бил в напреднала възраст, близките питат и дали това не намалява сумата. Отговорът е в статията за възрастта на загиналия и обезщетението.

Третият месец: какво показва автотехническата експертиза

Вещото лице съпоставя следите, видеозаписа и скоростта на колата. Изводът му е, че ударът е станал в очертанията на пътеката или най-много на половин метър от нея. Водачът е завивал, без да пропусне пешеходеца, когото е можел да види.

Експертизата отговаря и на втори въпрос: дали би имало удар, ако пешеходецът беше стъпил точно по средата на пътеката. Отговорът е „да“. Това е важно, защото съпричиняване има само когато поведението на пострадалия е допринесло за вредата. Едно нарушение, което не е повлияло на удара, не намалява обезщетението.

Как съпричиняването на загиналия пешеходец засяга сина и дъщерята

Близките искат обезщетението от застрахователя на водача (чл. 432, ал. 1 КЗ). Те търсят пари за собствената си болка от загубата, а не за болката на баща си. Въпреки това съдът отчита поведението на загиналия. Ако той е допринесъл за удара, обезщетението на всеки от наследниците се намалява със същата част.

В примера застрахователят предлага намаление с една трета. Аргументът му е „пресичал е извън пътеката“. Срещу това стоят:

• протоколът за оглед с точното място на следите;
• видеозаписът от камерата на магазина;
• показанията на жената от спирката;
• изводът на вещото лице, че ударът е бил неизбежен и при пресичане по средата на пътеката.

Размерът на самото обезщетение се определя по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Значение имат близостта между баща и деца, колко често са се виждали, дали са му помагали. Повече за това как се преценява загубата на родител има в текста за обезщетението и кръвнината след катастрофа.

Година първа: претенцията и отговорът на застрахователя

С. И. и сестра му подават отделни писмени претенции, всяка със собствена банкова сметка. Към тях прилагат копие от експертизата. Застрахователят отговаря с предложение, в което пак приспада „принос на пешеходеца“.

Двамата отказват и завеждат дело. Тежестта на доказване там е ясна: застрахователят трябва да докаже съпричиняването, а не децата – че баща им е бил безгрешен. Общият ред за претенцията и сроковете е описан на страницата за обезщетение при ПТП.

Поуката от примера е проста. Твърдението на водача не е доказателство. Близките, които рано запазят записи и имена на свидетели, имат с какво да отговорят.

Въпроси и отговори