Пътник при вина на двамата водачи: от кого да иска обезщетение

Примерен случай.

Когато се сблъскат две коли и вината е и на двамата шофьори, пострадалият пътник често чува от двата застрахователя различни отговори. Тук ще видите как се решава въпросът пътник при вина на двамата водачи – от кого да иска обезщетение. Накратко: пътникът няма принос за удара и може да насочи цялата си претенция към единия застраховател. Как двамата застрахователи ще си поделят сумата помежду си, е въпрос между тях, а не за пострадалия. Примерът показва трите гледни точки една до друга.

Изпреварването на прав участък и счупената гръдна кост

Ш. Г. е на 33 години. Връща се с колега от обучение и се вози отзад в неговата кола. Пътят е от съседен град. На прав участък колегата започва изпреварване на камион, без да види насрещната кола. Насрещният водач кара доста над ограничението.

Колите се удрят предно-странично. Коланът задържа Ш. Г., но натискът му чупи гръдната ѝ кост. Месец тя спи полуседнала, кашля трудно и не може да вдига детето си.

Полицейският протокол отбелязва две нарушения: неправилно изпреварване и превишена скорост. Още тук става ясно, че двамата водачи ще се обвиняват един друг.

Застрахователят на колата, която я вози: „Плащаме само половината“

Ш. Г. първо пише до дружеството, застраховало колата на колегата. Изборът е естествен: тя е пътувала в тази кола, а водачът ѝ безспорно е нарушил правилата. Пътникът може да иска и от застрахователя на колата, в която е пътувал, когато виновен е нейният водач.

Отговорът идва след два месеца. Дружеството признава вината на своя водач, но твърди, че тя е само 50%. Затова предлага половината от сумата, която самото дружество смята за справедлива. За другата половина насочва Ш. Г. към застрахователя на насрещната кола.

Застрахователят на насрещната кола: „Не сме ние“

Ш. Г. подава претенция и там. Второто дружество отговаря, че ударът се дължи изцяло на изпреварването. Скоростта на неговия водач, според писмото, „не е в причинна връзка“ с удара.

Така пътничката остава с половин предложение от единия и отказ от другия. Точно тук много хора се отказват или приемат каквото им дават. Какво се прави, когато двама застрахователи се прехвърлят един към друг, е обяснено и в седемте стъпки след пътен инцидент.

Позицията на Ш. Г.: пътничката няма вина и за двата удара

За самата Ш. Г. въпросът кой водач колко е виновен е второстепенен. Тя не е управлявала нито една от колите, носила е колан и не е разсейвала шофьора. Затова нейната вреда е изцяло причинена от други.

Когато една вреда е причинена от няколко души, те по правило отговарят солидарно – всеки за цялото. Пострадалият избира от кого да поиска всичко. Този, който плати, после търси дела на другия. Прилагането на това правило към двата застрахователя е въпрос, който адвокатът проверява за конкретния случай.

За да тежи позицията ѝ, Ш. Г. събира:

1. протокола за ПТП с двете отбелязани нарушения;
2. отговорите на двата застрахователя;
3. епикризата и образните изследвания на гръдния кош;
4. бележка от общопрактикуващия лекар за дишането и болките в следващите месеци;
5. имената на съседката и на сестра си, които са ѝ помагали с детето.

Пътник на задната седалка може да пострада и при съвсем малък удар, например на паркинг; въпросите за ответника там са разгледани в примерен случай пред мол. Ако пък виновният водач сам загине, семейството му пита дали има обезщетение. На това отговаря статията загинал водач, причинил катастрофата.

Как съдът преценява иска на пътник при вина на двамата водачи

Ш. Г. завежда дело само срещу първия застраховател, който е предложил половината. Тя иска цялото обезщетение. Правото да съди направо дружеството, а не шофьора, ѝ дава чл. 432, ал. 1 КЗ.

Застрахователят се опитва да вкара в делото и насрещния водач. Той иска вещо лице да изчисли скоростта на втората кола и да каже дали ударът би се избегнал при разрешената скорост. Експертизата е полезна, но не за пътничката. Тя ще послужи на двете дружества, когато уреждат сметките помежду си. За Ш. Г. е достатъчно да е ясно, че и двамата водачи са сгрешили, а тя не е.

Съдът разглежда два отделни въпроса. Първият е дали водачът на тази кола има вина за удара. Тук отговорът е „да“ и това е достатъчно, за да отговаря неговият застраховател. Вторият е колко е справедливото обезщетение за болката (чл. 52 ЗЗД). Тежат видът на счупването, седмиците на полуседнал сън и невъзможността да вдига детето.

Делението „50 на 50“ между водачите остава за отделен спор между двете дружества. Пътничката не трябва да доказва точните проценти. Общият ред на претенциите е описан в основния ни текст за обезщетенията при ПТП. За Ш. Г. остава само да докаже болката.

Въпроси и отговори