Подписан инструктаж без обучение: може ли работодателят да се скрие зад подписа след трудова злополука

Примерен случай.

Работодателят може да покаже подписан инструктаж без обучение зад него, но при трудова злополука подписът сам по себе си не доказва, че работникът е знаел как да работи безопасно. Той е едно доказателство, а не присъда. Щом фирмата твърди, че пострадалият е действал с груба небрежност, тя трябва да го докаже с факти. Ако инструктаж реално не е имало, трудно ще убеди съда, че новият служител съзнателно е нарушил правила, които никой не му е обяснил. Случаят на монтьора Д. Ф. е разгледан през три гледни точки.

Капакът, който пада на третата седмица

Д. Ф. постъпва като монтьор в работилница за поддръжка. В първия ден в отдел „Персонал“ му дават купчина листове за подпис: трудов договор, длъжностна характеристика, декларации, книга за инструктаж. Той подписва всичко за петнадесет минути.

На третата седмица му възлагат да отвори тежък капак на съоръжение за смазване. Капакът има фиксатор, който трябва да се постави, преди да се пусне. Д. Ф. не знае за него. Пуска капака, за да вземе инструмент. Капакът пада и го удря в главата и рамото. Има мозъчно сътресение и счупена ключица.

Какво твърди работодателят за книгата с инструктажите

Фирмата приема, че злополуката е трудова. Тя обаче иска обезщетението да бъде намалено. Доводът ѝ е прост: в книгата за инструктаж има подписа на Д. Ф. срещу тема „Безопасна работа със съоръженията в цеха“. Щом е подписал, значи е бил обучен. Щом не е поставил фиксатора, значи е действал с груба небрежност.

Законът наистина допуска намаляване на обезщетението, ако пострадалият сам е допринесъл с груба небрежност (чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ). Но доказването е задача на работодателя, не на работника.

Какво казва Д. Ф. и как го показва

Д. Ф. не отрича подписа. Той казва, че никой не го е завел при съоръжението, не му е показал фиксатора и не е проверил дали е разбрал. Как го доказва?

• Датата на подписа в книгата съвпада с първия му ден и с часа в „Персонал“, а не с ден, в който е бил в цеха.
• Друг новоназначен, постъпил в същия месец, разказва същото.
• Колега с дългогодишен стаж обяснява, че за фиксатора „се знае от опит“, а не от обучение.
• Върху капака няма табела или стикер с предупреждение.
• Няма тест, протокол или подпис на инструктиращия, който да показва практическо обучение.

Ролята на инспекторите в такива спорове, включително при проверка на книгите, е описана в статията какво прави Инспекцията по труда след злополука.

Как съдът преценява подписа срещу реалното обучение

Съдът не брои подписи. Той гледа какво се е случило в действителност. Книгата за инструктаж е документ, който може да бъде опроверган с други доказателства. Ако свидетелите и датите сочат, че подписът е поставен формално, той губи тежест.

Втората стъпка е да се прецени поведението на Д. Ф. Грубата небрежност е повече от обикновена грешка. Тя означава съзнателно пренебрегване на очевидна опасност. Нов работник, който не е знаел за фиксатора, трудно може да бъде упрекнат в това. Затова тук намаляването е малко вероятно, макар крайната дума да е на съда.

Инструктаж на хартия: какво губи и какво печели всяка страна

Работодателят не губи от това, че показва книгата. Тя доказва, че някаква формалност е изпълнена. Но ако разчита само на нея, рискува съдът да не приеме довода за груба небрежност. Тогава обезщетението остава пълно.

Д. Ф. не печели автоматично, като каже „не съм обучаван“. Той трябва да покаже защо подписът не отразява действителността. Свидетелите и датите са решаващи. Колкото по-рано бъдат записани, толкова по-ясни ще са спомените.

Работодателят носи отговорност без вина (чл. 200 КТ). Спорът за инструктажа може да засегне само размера, не и основанието. Как се формира самият размер, е описано в материала кои обстоятелства влияят на сумата при злополука на работа.

Въпросът за обучението стои още по-остро, когато работникът е непълнолетен и току-що започнал – родителите ще намерят правата на работник на седемнадесет години. А ако причината е в самата машина, а не в липсата на инструктаж, примерът с дефектното острие разглежда кой отговаря.

Какво прави Д. Ф. сега

1. Записва по памет кой и кога му е дал листовете за подпис.
2. Взема имената на двамата колеги, които могат да свидетелстват.
3. Иска копие от страницата в книгата и от протокола от разследването на злополуката.
4. Снима капака и мястото, ако все още има достъп.
5. Не подписва нищо ново, преди да го е прочел и обсъдил.

Общото за правата след злополука на работа е обяснено на страницата обезщетение при трудова злополука, а тук остава само спорът за подписа.

Въпроси и отговори