Примерен случай.
Мъж е нает за един ден в оранжерия и притиска пръстите си в количка. Губи два нокътя и остава с увредена чувствителност. Работодателят му казва, че при еднодневен договор „няма такива неща“. Какви са правата при еднодневен трудов договор и злополука? Еднодневният договор за сезонна селскостопанска работа е трудов договор. Затова и стопанинът, който го е наел само за деня, носи отговорността за трудовата злополука. Кратката продължителност не я отменя. На първата среща с адвокат Й. Ф. задава поредица въпроси. Ето ги един по един.
| Какво пита Й. Ф. | Накратко |
|---|---|
| Има ли права при договор за един ден | Да, договорът е трудов |
| Кой отговаря за вредите | Стопанинът на оранжерията (чл. 200 КТ) |
| Какво трябва да се провери първо | Дали договорът е регистриран и как |
| Какво остава неясно | Какво точно покрива осигуряването при такъв договор |
„Един ден ли беше достатъчен, за да имам права?“
Й. Ф. е на 56 години. През лятото работи по оранжериите, ден тук, ден там. Тази сутрин бригадирът го наема да пренася касетки с домати. Подписва бланка, която не прочита внимателно.
Към обед количката с касетките се заклещва между редовете. Й. Ф. я бута, тя рязко поддава и смазва пръстите на лявата му ръка в металната рамка. Губи два нокътя. След зарастването върховете на пръстите остават изтръпнали, а студът му причинява болка.
Отговорът на въпроса е да. Правата не се мерят с продължителността на договора. Важното е, че Й. Ф. е работил по трудов договор, по време на работа и по нареждане на бригадира. Член 200 КТ не прави разлика между договор за ден и договор за години – стопанинът плаща и без вина.
„Как да разбера дали бланката, която подписах, изобщо е регистрирана?“
Този въпрос е съществен. Еднодневните договори за сезонна работа в селското стопанство се регистрират по особен опростен ред. Ако регистрацията е направена, в данните на държавните органи ще се вижда, че Й. Ф. е работил там този ден.
Адвокатът може да провери това чрез справка с пълномощно. Ако договорът не е регистриран, това не отнема правото на Й. Ф., но го затруднява. Тогава на преден план излиза доказването на самата работа – със свидетели, бригадира, другите работници.
Какво точно покрива осигуряването при еднодневния договор, включително за трудова злополука и болнични, е въпрос, който се проверява в НОИ по действащите правила. Затова в примера той се изяснява още в началото.
Има и практичен съвет. Бланката, която Й. Ф. е подписал, може да е единственото писмено доказателство, че е бил на работа този ден. Ако стопанинът е запазил копие, а той не, адвокатът ще поиска то да бъде представено. Затова Й. Ф. снима всяка бланка, която подписва от тук нататък. Това важи за всички сезонни работници, които сменят стопаните често.
„Кой ще плати лечението и превръзките?“
Спешната помощ е оказана веднага. После Й. Ф. ходи на превръзки две седмици, купува лекарства и мехлеми. Пътува до града за преглед при хирург. Всички тези разходи са имуществени вреди.
Щом НОИ приеме, че нараняването е при работа, тези разходи се търсят от работодателя заедно с обезщетението за болката. Затова Й. Ф. пази всяка бележка. Дори малките суми имат значение, защото показват колко време и усилия е отнело лечението.
„Работодателят не иска да подаде декларация. Какво мога да направя сам?“
Задължението да уведоми НОИ е първо на стопанина – той има пет работни дни. Мълчанието му не затваря въпроса. Чл. 57, ал. 2 КСО позволява на Й. Ф. сам да подаде декларацията, стига да не е минала година.
В примера бригадирът отказва дори да даде телефон на собственика. Й. Ф. знае само името на фирмата от бланката. Това е достатъчно за началото. Списъкът с първите стъпки след злополука е събран в материала какво правите, когато се нараните при работа.
Добре е да се запишат имената на хората, които са видели злополуката. В оранжериите работниците често се сменят и след седмица може никой от тях да не е там.
„Струва ли си да търся обезщетение за два пръста?“
Въпросът е честен и заслужава честен отговор. Травмата не е тежка в сравнение с други случаи. Но изтръпналите върхове на пръстите не са дреболия за човек, който работи с ръце. Й. Ф. трудно хваща малки предмети и вече не може да прави дървените играчки, които майстори за внуците.
Има и друг мотив. Й. Ф. събира пари за сватбата на дъщеря си, а седмиците без работа го връщат назад. Обезщетението за болката и загубените надници е реално право, а не каприз. Сумата не може да се предскаже – тя следва доказаното. Как изглежда целият път до обезщетение при злополука в работата, показваме в ръководството за пострадали работници.
Колко струва една травма зависи и от това какво е вършил човекът извън наемната работа – в примерната ситуация с пчеларя берач се обсъжда точно такъв доход. Когато българска фирма прати работник на сезонна работа в чужбина и той пострада тежко, семейството му първо трябва да реши пред чий съд да търси обезщетение.
Въпроси и отговори
Бригадирът ми плати в брой и не ми даде копие от договора. Какво да направя?
Поискайте копие писмено. Ако откажат, договорът може да се провери чрез справка. Свидетелите и плащането в брой също показват, че сте работили.
Ако съм работил при същия стопанин много еднодневни договори подред?
Това показва дълга връзка с работодателя. Може да помогне за доказване на условията на работа. Всеки ден обаче се гледа поотделно.
Чужденец съм. Важат ли правата и за мен?
Ако работите законно по трудов договор в България, правата при злополука на работа важат и за вас. Нужен е преводач при подаването на документите.
Може ли стопанинът да каже, че съм се наранил вкъщи?
Може да опита. Затова е важно да има свидетели и медицински документ от същия ден, в който пише къде и как е станало.
Пострадали сте на сезонна или временна работа? Позвънете на 0877 19 79 58 или изпратете документите през формата за контакт. Първата консултация е безплатна.
Сезонният работник от разказа е измислен. Правилата са проверени към 6 ноември 2026 г. Материалът е обща информация и не отменя съвет по конкретния случай.
