Обезщетение за баба, отглеждала загиналия внук: как се доказва близостта

Примерен случай.

Родителите работят в чужбина, а детето расте при баба си. Когато то загине на пътя, кой губи най-много? Възможно ли е обезщетение за баба, отглеждала загиналия внук? Краткият отговор: да, но не автоматично. Бабите и дядовците не са в най-тесния кръг на близките, които по правило получават обезщетение при смърт. Те могат да го получат, ако докажат изключително близка връзка с починалия – такава, каквато обикновено има между родител и дете. Ето какво прави адвокатът на всеки етап, за да я покаже.

Г. на пешеходната пътека и бабата, която го отглежда

Г. е на 15 години. Връща се от тренировка и пресича на пешеходна пътека на кръстовище. Кола, която не намалява, го удря. Г. почива на място.

От двегодишен Г. живее при баба си М. Б. Родителите му работят в чужбина и се прибират за празниците. Баба му го води на детска градина, после на училище. Тя ходи на родителските срещи, на прегледите при лекар, на състезанията му. В апартамента ѝ е неговата стая.

Вината на шофьора не е спорна. Застрахователят на колата приема претенциите на родителите. На М. Б. отговаря, че бабите нямат право на обезщетение.

Първият етап: адвокатът изяснява кой е в кръга на близките

Първата задача е да се обясни на М. Б. какво казва практиката. Най-близкият кръг – съпруг, деца, родители – по правило има право на обезщетение при смърт. Извън него могат да търсят и други близки, ако между тях и починалия е съществувала особено силна връзка. Тази възможност е развита в практиката на Върховния касационен съд. Точните ѝ граници се проверяват към момента на делото.

За М. Б. това означава две неща. Първо, тя не е изключена. Второ, тя трябва да докаже повече от обичайната обич между баба и внук. Трябва да покаже, че е била за Г. това, което обикновено е родителят.

Вторият етап: свидетелите от училището и съседите

Адвокатът търси хора, които са виждали ежедневието на Г. и баба му. Най-силни са тези, които не са от семейството:

• класната ръководителка, която е разговаряла с М. Б. на всяка родителска среща;
• треньорът, на когото баба му е носела документите за състезанията;
• съседката, която години наред ги е виждала да излизат заедно сутрин;
• личният лекар, при когото М. Б. е водила Г. на прегледи.

Свидетелите разказват конкретни неща. Кой е подписвал бележниците. Кой е седял в болницата, когато Г. е имал апендицит. Кой е чакал пред училището. Тези подробности правят връзката видима.

Обратната ситуация – внук, чиято отгледала го баба загива – е разгледана в статията за внук, загубил отгледалата го баба. Свидетели от училище помагат и в съвсем различен спор, както личи от примерния случай на учителка с намален слух.

Третият етап: документите, които показват общия дом

Освен свидетелите има и документи. Адресната регистрация на Г. при баба му. Пълномощно от родителите, с което М. Б. може да го представлява пред училището и лекаря. Училищни документи с нейния подпис. Снимки от рождени дни, екскурзии, състезания – години наред.

Всеки документ сам по себе си не решава. Заедно те показват, че М. Б. не е била баба, която вижда внука си през уикенда. Тя е отглеждала дете.

Полезни са и разговорите с родителите. Те могат да потвърдят, че са оставили сина си при нея съзнателно и че тя е взимала ежедневните решения. Майката на Г. разказва, че по телефона синът ѝ е питал баба си за разрешение, а не нея. Подобни признания от самите родители тежат особено. Те показват, че семейството вътре в себе си е приемало М. Б. за човека, който отглежда момчето.

Адвокатът внимава и за обратното. Ако родителите са се прибирали често и са решавали важните въпроси, застрахователят ще го изтъкне. Затова картината се описва честно, с годините и честотата на посещенията.

Четвъртият етап: претенциите на родителите и на бабата заедно

Родителите също имат право на обезщетение. Те са най-близкият кръг. Тяхната болка не намалява заради това, че са живели далеч. Застрахователят може да опита да използва именно този факт – че щом е отглеждала баба му, родителите са били по-малко близки.

Адвокатът подготвя претенциите така, че да не се противопоставят. Родителите са загубили детето си. Баба му е загубила детето, което е отгледала. Две различни загуби, които не се изключват. Обезщетението на всеки се определя по справедливост (чл. 52 ЗЗД).

Петият етап: делото, ако застрахователят продължи да отказва

Претенцията на М. Б. е към застрахователя на шофьора (чл. 432, ал. 1 КЗ). Ако той откаже, тя може да заведе дело. В него съдът ще изслуша свидетелите и ще прецени дали връзката е била изключителна.

Съдът гледа продължителността на съвместния живот, ролята на бабата в ежедневието, мъката ѝ след загубата. Психолог може да опише как М. Б. преживява смъртта на внука си. Подробно за кръга на близките пише в статията за кръвнината и в смъртния случай при ПТП. Общите правила са на страницата за обезщетение при пътнотранспортно произшествие.

Въпроси и отговори