Трудова злополука без трудов договор на строеж: въпросите на първата среща

Примерен случай.

Работили сте на обект без подписан договор и сте пострадали? Трудова злополука без трудов договор на строеж не е безнадежден случай. Краткият отговор: правото на обезщетение може да съществува, но първо трябва да се докаже, че реално сте работили за фирмата – кой ви е викал, кой ви е плащал и кой е разпределял задачите. Колкото по-рано се съберат тези следи, толкова по-силна е позицията ви. По-долу са въпросите, които един пострадал задава на първата си консултация, и отговорите по тях.

„Три седмици на ръка – броя ли се изобщо за работник?“

Г. С. работи на строеж от три седмици. Надницата му се дава в брой всяка вечер, а договор никой не му е предложил. Една сутрин неукрепената стълба под него се плъзга и той чупи глезена си. Когато близките му се обаждат на фирмата, отговорът е кратък: „Не го познаваме“.

Липсата на подписан договор не означава, че трудова връзка няма. Ако човек ежедневно работи по указания на фирмата, на определено място и срещу редовно заплащане, това има белезите на трудово правоотношение. Дали съдът и НОИ ще го приемат така, зависи от доказателствата.

„Кой ще признае, че падането е трудова злополука?“

Признаването минава през НОИ. Нормално фирмата подава декларацията. Тук тя отрича всичко, затова Г. С. може да я подаде сам – до една година от злополуката. Без признаване от НОИ искът срещу работодателя трудно ще стъпи на здрава основа.

Когато няма договор, НОИ ще иска доказателства, че злополуката е станала при работа за конкретна фирма. Как точно се преценява такъв случай и дали първо трябва да се установи самото правоотношение, е въпрос, по който практиката не е еднаква. Затова декларацията се подава с всичко събрано до момента, а не празна.

Г. С. не бива да чака фирмата „да се откаже“ от позицията си. Тя вероятно няма да го направи сама. Годината за подаване тече от деня на падането, а не от деня, в който работникът е разбрал, че няма договор. Ако НОИ откаже да приеме злополуката за трудова, разпореждането може да бъде обжалвано. Тогава доказателствата за реалната работа на обекта отново ще са в центъра на спора.

Дали злополуката е трудова, се пита и когато човек пострада, докато върши за шефа нещо извън длъжността си – разбор на примерна ситуация с поръчка извън служебните задължения отговаря точно на това. За съпругата или децата на работник, загинал, докато е работил неофициално, отделна статия обяснява какво могат да търсят.

„Какво да събера, щом нямам нито един подпис?“

Следите от работата на строеж обикновено са повече, отколкото изглежда в първия ден. Г. С. и близките му правят списък:

• съобщения и обаждания с човека, който го е викал на обекта;
• снимки от телефона със строежа, табелата и машините;
• имената на колегите от бригадата и на прораба;
• бележки за получените надници, дори написани на ръка;
• записи от линейката и епикризата с адреса, от който е взет.

Адресът в документите на спешната помощ е особено полезен. Той показва, че човекът е пострадал точно на този обект, в работно време.

„Съквартирантът ми видя всичко. Стига ли това?“

Свидетел, който е работил на същото място, е силно доказателство. Той може да разкаже кой е разпределял задачите, как е изглеждала стълбата и кой е плащал надниците. Добре е показанията му да са за това, което сам е видял, а не за чутото от други.

Съдът ще прецени и дали свидетелят има интерес. Съквартирантът не е роднина, но живее с пострадалия. Затова е полезно думите му да се подкрепят с писмени следи – например негови съобщения от същите дни.

„Кой още може да провери строежа?“

Инспекцията по труда проверява обекти и при сигнал за работа без договор, и при злополука. Сигналът може да подаде самият пострадал. Проверката може да установи кои хора работят на обекта и при какви условия, което е полезно за делото. Повече за правомощията ѝ има в материала за инспекцията по труда при злополука.

Ако тепърва се чудите какво да направите в първите седмици, вижте стъпките след злополука на работа.

„Ако докажем всичко, какво мога да търся?“

Ако трудовата връзка и злополуката бъдат признати, работодателят отговаря за вредите, без да е нужно да се доказва негова вина. Това включва болката и ограниченията през лечението на глезена, но и загубения доход за месеците без работа. Неукрепената стълба тежи в полза на работника.

Фирмата може да опита и друга защита: че Г. С. сам е избрал да се качи на тази стълба. Но щом другата стълба на обекта е била заета, а задачата е възложена с думите „качи се и довърши“, трудно ще се говори за груба небрежност. Работникът изпълнява нареждане, а обезопасяването на стълбата е работа на фирмата. В такъв случай главното остава да се докаже самата работа, не поведението при падането.

Общият поглед върху тези права е събран на страницата за обезщетение при трудова злополука.

Въпроси и отговори