Пострадалият не помни удара: как се доказва вината при ПТП

Примерен случай.

След тежък удар много хора не помнят нищо от последните минути преди него. Тогава другият водач разказва своята версия, а пострадалият няма какво да ѝ противопостави. Кратко по въпроса пострадалият не помни удара – как се доказва вината: паметта на пострадалия не е нужна. Вината се установява със следите на мястото, с експертиза, свидетели и записи. Тежестта да докаже, че пострадалият сам е допринесъл за удара, е на застрахователя. Примерът поставя три версии една до друга и показва как съдът ги сверява.

Кръстовището без светофар и празнината в паметта

К. Ж. е на 31 години и кара мотоциклет всеки ден до работа. Последното, което помни, е, че излиза от вкъщи. Следващият спомен е от болничното легло два дни по-късно.

Междувременно се е случило следното. На кръстовище без светофар, по главния път, моторът му се е ударил в кола, която излиза от второстепенна улица. К. Ж. е изхвърлен на няколко метра. Има контузия на белия дроб и счупени ребра. Дни наред диша с помощта на кислород.

Когато се събужда, научава, че водачът на колата вече е дал обяснения. В тях пише, че моторът „летял“ и че е било невъзможно да бъде видян навреме.

Версията на водача: „Моторът беше твърде бърз“

Водачът казва, че е спрял на знака „Стоп“, огледал се е и пътят е бил чист. Мотоциклетът, според него, се е появил внезапно, с много висока скорост. Застрахователят на колата приема тази версия. Той предлага да плати, но с голямо намаление заради „принос на пострадалия“.

Ако К. Ж. наистина е карал със скорост далеч над разрешената, това може да бъде съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Но това трябва да се докаже. Твърдението на водача не е доказателство за скоростта, а само негово обяснение.

Версията на свидетеля от бензиностанцията

На ъгъла има бензиностанция. Служител, който зарежда кола, вижда удара. Той казва на полицията, че колата е потеглила от знака „Стоп“, без да спре напълно. Мотоциклетът, според него, е бил с нормална скорост за този път.

Съдът ще провери дали свидетелят е могъл да види това от мястото си. Затова е важно да се знае къде точно е стоял, на какво разстояние е бил и какво е закривало гледката. Свидетел, чиито думи съвпадат със следите, тежи повече от човек, който само е чул шума.

Служителят няма връзка нито с К. Ж., нито с водача. Това също е важно. Съдът обикновено вярва повече на случаен очевидец, отколкото на приятел или роднина на някоя от страните. Близките на К. Ж. научават за него от протокола и веднага записват телефона му. Година по-късно, в съда, той разказва същото като в първия ден.

Подобен спор за тежестта на показанията възниква, когато единственият очевидец е близък на пострадалия – примерен случай със свидетел, който е приятел на пешеходеца, показва как съдът подхожда към такъв разказ. Когато пък загиналият е пътувал към работа с колата си, близките му се питат дали да се обърнат към работодателя или към застрахователя на другия водач.

Позицията на пострадалия, който не помни

К. Ж. не може да разкаже нищо. Но той не е длъжен да доказва, че е карал бавно. Той трябва да докаже удара, травмите и вината на другия водач. Застрахователят е този, който трябва да докаже, че мотоциклетистът също е сгрешил.

Близките на К. Ж. започват да събират доказателствата вместо него:

1. копие от протокола за оглед със скицата и спирачните следи;
2. снимки на мотоциклета и на колата – мястото и формата на повредите;
3. запис от камерата на бензиностанцията, поискан чрез разследващия полицай;
4. данни от навигационното приложение на телефона му, ако е записвало маршрута;
5. медицинските документи за контузията на белия дроб и счупените ребра.

Пострадалият има права и в наказателното производство срещу водача. Там също се правят експертизи и разпити. Какви са тези права, описва материалът пострадалият при катастрофа в наказателното дело.

Как съдът сверява трите версии

Решаващото е автотехническата експертиза. Вещото лице изчислява скоростта на мотоциклета по дължината на следите, по мястото, където е спрял, и по деформациите. В примера скоростта е малко над разрешената, но в границите, при които ударът пак би бил неизбежен. Колата е навлязла в пътя на мотора, когато той вече е бил твърде близо, за да спре.

Така свидетелят се оказва прав, а водачът – не. Застрахователят на колата отговаря (чл. 432, ал. 1 КЗ). Ако съдът приеме малък принос заради скоростта, намалението ще е съразмерно на него, а не голямото, което е предложено в началото.

Обезщетението за болката и страха се определя по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Липсата на спомен не намалява страданието от седмиците в болница и трудното дишане. Целият ред за претенцията е описан на страницата за обезщетение при ПТП.

Въпроси и отговори